„Но ти си евреин — казва сестра ми. — Ти си еврейче повече, отколкото подозираш, напразно се правиш на нещастен, само крещиш на вятъра…“ През сълзи виждам как търпеливо ми обяснява затрудненото положение, в което съм изпаднал, седнала на ръба на леглото ми. Ако аз съм на четиринайсет, тя е на осемнайсет и е студентка първа година в Нюаркския държавен учителски колеж — едро момиче с болнаво, жълто лице, излъчващо меланхолия с всяка своя пора. Понякога ходи на танци заедно с едно друго едро, грозновато момиче (което всъщност, трябва да призная, има цици колкото главата ми). Това лято сестра ми ще бъде ръководител на групата по занаяти в дневния лагер към еврейския културен дом. Виждал съм я да се чете една зеленикава книжка с меки корици: „Портрет на художника като млад“. Всичко, което, изглежда, знам за нея, са тези факти и разбира се, размерът и миризмата на сутиена и бикините й.
Какви объркани години! И кога ли ще свършат? Моля ви, бихте ли ми посочили някаква дата! Кога ще се излекувам от това, което ми има!