Бил я довел в къщи, обясняваше той, „за да опита истинско еврейско ядене“. Седмици наред плямпаше за новата гойска касиерка („съвсем обикновена безлична персона, която се облича в шматас33“); не преставала да го тормози — това беше версията, която той непрекъснато ни пробутваше — за истинско еврейско ядене от деня, в който постъпила на работа в кантората на „Бостън и Нортистърн“. Най-накрая майка ми не можа да издържи: „Добре де, доведи я най-сетне, щом толкова иска, да я поканим.“ Дали той не се изненада малко от това? Никой никога няма да разбере.
Във всеки случай тя наистина опита истинско еврейско ядене. Мисля, че никога не съм чувал думата „еврейски“ да се произнася толкова пъти за една вечер, а позволете да отбележа, че съм човек, който е чувал тази дума много пъти.
„Заповядай, това е твоята порция истински кълцан дроб по еврейски, Анн. Опитвала ли си някога истински кълцан дроб по еврейски? Е, жена ми е голям специалист в приготвянето му, можеш да не се съмняваш. Ето, яж го с хляб. Това е истински еврейски ръжен хляб със семена. Браво, Анн, добре се справяш, нали добре се справя, Софи, след като й е за първи път? Браво, вземи си парченце истински еврейски ръжен хляб, а сега една вилица от кълцания дроб по еврейски“ и все така, чак до желето. „Правилно, Анн, желето също е кашер по еврейски, разбира се, ама как, така трябва — о, не, о, не, никаква сметана с кафето, не и след месото, ха-ха, чуваш ли какво поиска Анн, Алекс?“
Но дъра-бъра, колкото си щеш, мили тате, на мен току-що ми хрумна, макар и с двайсет и пет години закъснение (не че имам някакво доказателство, не че до този момент изобщо съм си представял, че баща ми е способен да пристъпи семейния закон… но тъй като това деяние, изглежда, ми доставя особено удоволствие) има въпрос от публиката: защо ти доведе в края на краищата в къщи една шикса? Защото не си могъл да понесеш мисълта, че една езичница може да прекара живота си, без да е вкусила желе по еврейски? Или защото не можеше повече да живееш, без да се изповядваш по еврейски? Или без да разкриеш пред жена си своето злодеяние, за да й предоставиш възможността да те обвинява, порицава, унижава, наказва и по този начин да те изцери завинаги от твоите скрити страсти! Да, най-обикновен истински еврейски десперадо34 това си ти, татко. Този синдром ми е познат до болка. Елате, хванете ме и ме заклеймете — аз извърших най-ужасното нещо, което човек би могъл да се представи, посегнах към забраненото! Предпочетох удоволствието пред дълга към моите близки! Моля ви, хванете ме, затворете ме, преди, Боже опази, да съм се измъкнал безнаказано и да извърша още веднъж нещо, което ми е приятно!
Ами гепи ли го майка ми? Пресметна ли колко правят две цици и два крака Софи, сети ли се за резултата? На мен поне тази сложна сметка ми отне две десетилетия и половина. Ох, всъщност сигурно само си въобразявам. Баща ми… и шикса? Не може да бъде. Нещо непонятно за него. Баща ми — да чука шикси? Бих признал под натиск, че е чукал майка ми… но шикси? По-скоро мога да си представя, че е чукал бензинова колонка.
Но тогава защо тя му крещи така, каква е тази сцена на обвинения и отричане, на упреци, заплахи и безкрайни сълзи… За какво е всичко това, ако той не е извършил нещо толкова лошо и дори непростимо? Самата сцена е като тежка мебел, загнездена в съзнанието ми, откъдето не помръдва — което ме кара да вярвам, че наистина се е случила. Виждам как сестра ми се крие зад майка ми: Хана се е вкопчила в кръста й и скимти, а сълзите на майка ми са огромни, търкалят се по лицето й и се ронят по линолеума на пода. Едновременно със сълзите тя му крещи толкова силно, че вените й ще изскочат — крещи и на мен, защото, ако се задълбоча, откривам, че докато Хана се крие зад майка ми, аз съм намерил убежище зад самия обвиняем. О, това си е чиста фантазия, това съм го измъкнал направо от учебника с казусите, нали? Не, не, ето че не някой друг, а самият ми баща удря с юмрук по кухненската маса и й крясва: „Не съм направил такова нещо! Това е гнусна лъжа!“ Но чакайте малко — всъщност аз крещя: „Не съм го направил!“ Обвиняемият съм аз! А майка ми плаче така, защото баща ми отказва да ме напердаши по дупето, което тя обещава да бъде напердашено, и то „здравата“, щом той открие какво ужасно нещо съм извършил.