А ти, е подтекстът, кога ти най-сетне ще се ожениш? В Ню Йорк и околностите очевидно това е въпросът, който се чете по устните на всички: КОГА АЛЕКЗАНДЪР ПОРТНОЙ ЩЕ ПРЕСТАНЕ ДА БЪДЕ ТАКЪВ ЕГОИСТ И ЩЕ ОЩАСТЛИВИ НАЙ-СЕТНЕ ПРЕКРАСНИТЕ СИ РОДИТЕЛИ С ВНУЦИ? „Е?“, пита всеки път, когато се видим. „Има ли сериозно момиче на хоризонта, а, баровец? Извинявай, че те питам, аз съм ти само баща, но тъй като няма да живея вечно, се надявам, ако не си забравил, че носиш нашето фамилно име, да споделиш с мен тази тайна.“
Да, срам, срам, за Алекс П., единствения от съучениците си, който още не е дарил с внуци мама и тате. Докато всички други се женят за прекрасни еврейски момичета и (по думите на баща ми) пускат корени, докато всички други синове продължават рода и фамилното име — какво прави той? Гони путките. И путки шикси при това! Гони ги, души ги, лиже ги, но най-вече мисли за тях. Ден и нощ, на работа и на улицата — станал на трийсет и три години и продължава да кръстосва града, а очите му ще изхвръкнат. Чудно как все още някое такси не го е направило на кайма, като се има предвид как пресича главните улици на Манхатън по време на обедната почивка. На трийсет и три, а продължава да се пули и да сваля наум всяко момиче, което си кръстоса краката срещу него в метрото. Все още се псува, задето не можа да размени и дума с двете сочни цици, с които се вози сам цели двайсет и пет етажа в асансьора! После пък се проклина точно за обратното. Защото, както знае, случвало се е да пресрещне на улицата някое момиче със съвсем почтен вид и въпреки че откакто почна да се появява по телевизията в неделя, физиономията ми не е напълно непозната на определена част от интелигентната публика, въпреки че в момента може би е тръгнал да вечеря в апартамента на сегашната си приятелка, случвало се е да промърмори: „Бихте ли дошли с мен в къщи?“ Естествено тя ще отговори: „Не!“ Естествено, че ще изкрещи: „Разкарай се!“ или пък ще го среже: „Благодаря за поканата, но си имам собствен дом и съпруг в него.“ Какво прави тоя човек със себе си, тоя глупак! Тоя идиот! Тоя смотаняк! Тоя секс маниак! Той просто не може не иска да обуздае огньовете, дето му го дигат, кипналата си кръв, страст, която го изгаря отвътре, към новото, дивото и немислимото и ако можете да си представите — към нещо несънувано. Когато става въпрос за пичка, той изпада в състояние, което не се е променило ни най-малко, нито пък се е култивирало съществено от времето, когато бе петнайсетгодишен и не можеше да стане от чина в класната стая, без да прикрива с някоя тетрадка издутите си панталони. Изглежда, че всяко момиче, което види (дръжте си шапките), разнася между краката си наляво и надясно истинска пичка! Удивително! Страхотно! Все още не може да преживее фантастичната идея, че когато гледаш някое момиче, всъщност гледаш същество, което при всички положения има — пичка! Всички те имат пички! Направо под роклите! Пички за чукане! И, докторе, Ваша милост, как ви беше името, изглежда, че всъщност няма значение какво забучва нещастното копеле, защото, докато клати днес една, вече си мечтае за утрешната пичка.
Дали преувеличавам? Дали сам не се прекарвам, като се опитвам да се изтъкна по някакъв хитър начин? А може би се фукам? Дали не изживявам това безпокойство, тази възбуденост като проклятие или благословия? Или и двете?
Може би. Или това е начин да се измъкна? Вижте, аз не мога да си представя, че едва трийсетгодишен бих могъл да се вържа с някое прекрасно същество, чието тяло е престанало да буди какъвто и да е интерес у мен — поне няма да ми се налага да си лягам всяка вечер с някоя, която, общо взето, чукам по задължение, вместо от желание. Имам предвид кошмарната депресия, в която някои хора изпадат преди лягане… От друга страна, дори и аз трябва да призная, че може би в моя случай има и нещо потискащо, ако го погледнем от друг ъгъл. Разбира се, човек не може да има всичко или поне така съм разбрал, — но въпросът, който си задавам, е: имам ли изобщо нещо? Докога ще продължавам да го ръгам във всяка дупка, която ми падне, сега — в тази дупка, после, като ми писне от тая — в оная… и така нататък. Кога ще свърши всичко? Само че защо да свършва? Единствено заради удоволствието на някакви си родители? За да спазя правилата? Защо, по дяволите, трябва да се оправдавам, че не съм женен — нещо, което на времето е било гордост? В края на краищата това е то — ергенлък. И кое е престъпното? Сексуалната свобода ли? През този век? Защо е нужно да се предавам на буржоазията? Нима аз искам те да ми се предадат? Може и да имам нещо бохемско в кръвта — и какво толкова лошо? Вредя ли някому с моята лъст? Не изнудвам жените, не им извивам ръцете, за да ги вкарам в леглото, аз съм, така да се каже, честен и състрадателен мъж; нека ви кажа, че що се отнася до мъжете, аз съм…