Но защо ли трябва да се обяснявам! Да се извинявам! Защо трябва да оправдавам желанията си с Честност и Състрадание! Имам желания — е, само че са безгранични. Безгранични! И това, това може би не е кой знае какво предимство, ако само за момент се погледне от психоаналитична гледна точка…
Но тогава Подсъзнателното не може да прави нищо друго, както ни учи всъщност Фройд, освен да иска. И да иска! И пак да ИСКА! О, Фройд, знам ли? Тази има чудесен задник, но много приказва. От друга страна, тази не говори много или поне не казва нищо смислено, но как само духа, приятелю! Страхотно ноу-хау! А от друга страна, ето една сладурана с най-меките, розови затрогващи зърна, които някога са минавали през устата ми — само че не ще да го лапне. Е, не е ли странно? А освен това — иди ги разбери хората — доставя й удоволствие, докато я лупам, някой от пръстите ми да стои на топло, пъхнат в ануса й. Гледай сега каква особена работа! Безкрайната магия на тези отвори и дупки! Виждате ли, просто не мога да се спра! Или да се вържа за някоя. Имам истории, които продължават година, година и половина, месеци наред любов, нежна и страстна, но накрая — неизбежно като смъртта — времето отминава, а страстта спада и увисва. В края на краищата просто не мога да се реша на тази стъпка — брак. И защо ли трябва? Защо? Да не би да има закон, който да гласи: Алекс Портной трябва да бъде нечий съпруг, съпруг или баща. Докторе, те могат да се качват на перваза на прозореца и да заплашват, че ще се пльоснат на паважа, могат да си напълнят стаята със Секонал41 — мога да живея седмици наред, тероризиран от заплахата, че някое от тези търсещи брак момичета ще вземе да се хвърли под влака, но аз просто не мога, просто не мога, просто няма да сключа договор да спя само с една жена до края на живота си.
Само си представете: да предположим, че се реша и се оженя за A. с нейните сладки цици и т.н., какво ще се получи, когато се появи B., чиито цици са още по-така или поне по-нови? Или пък C, която знае да си върти задника по някакъв особен начин, дето никога не ми се е случвало, или E., или… Просто се опитвам да бъда откровен с вас, докторе, защото, когато става въпрос за секс, човешкото въображение може да стигне до Z и оттатък. Цици, путки, бедра и устни, уста, езици, задници! Как мога да се откажа от нещо, което дори не съм притежавал, заради някакво си момиче, което, колкото и да ме привлича и възбужда, при всички случаи един ден ще ми стане скучно като прочетена книга? Заради любовта ли? Коя любов? Коя любов? Няма това е чувството, което свързва всички тези познати ни двойки? Онези, които даже се натискат да се вържат? Не е ли по-скоро някаква слабост? Не е ли по-скоро страх, изтощение и инерция, най-обикновен страх, нещо далеч повече от оная „любов“, за която защитниците на брака, поетите и психоаналитиците мечтаят.
Моля ви, нека не си говорим простотии за „любовта“ и нейната трайност. Ето защо питам: как мога да се оженя за някого, когото „обичам“, като знам, че след пет, шест или седем години отново ще тичам след друга чисто нова пичка, докато моята любима съпруга, която ми е изградила такъв чудесен дом и т.н., и т.н., смело посреща самотата и изоставянето си. Как ще погледна разплаканите й очи? Бих ли могъл? Как ще погледна любещите си деца? А после — развод, нали? Издръжката на детето, нейната издръжка. Дните за свиждане. Чудесна перспектива, просто прекрасна! А колкото до някоя, дето иска да се затрива само защото аз виждам малко по-далеч от носа си, ами това си е нейна работа — и така трябва да бъде! Не е нужно, нито пък е оправдано някой да ме заплашва със самоубийство просто защото съм достатъчно мъдър да прозра какви неприятности и скандали ни чакат… Скъпа, моля те, не крещи така, умолявам те — някой може да си помисли, че те душа. О, мила (чувам как собственият ми глас я умолява — миналата година, тази година, всяка божа година от моя живот!), всичко ще бъде наред, вярвай ми, ще се оправиш, душицо миличка, нещастна, толкова те моля, курво мръсна, прибери се обратно в стаята и ме пусии да си ида!