Така че, мамо, ако съм те ритал по кокалчето, ако съм ти прегризал китката до костта, благодари на бога! Защото, ако бях сдържал всичко в себе си, вярвай ми, ти също можеше да се прибереш някой ден и да намериш един пъпчив юноша да виси на душа на колана на баща си. И още по-лошо, миналото лято, вместо да се правите на седящия Шива заради сина си, който бяга в далечна Европа, вие двамата можехте да се окажете на вечеря на моята „палуба“ на Файър Айлънд в компанията на мен и Шелдън. И ако си спомняш какво ти стана от онзи гойски омар на стомаха какво ли би било да се опиташ да не издрайфаш соса бернез, направен от Шели.
Та така.
Каква пантомима трябваше да разигравам, докато сваля шушляковото яке от гърба си, за да прикрия с него слабините си, оная нощ, когато ги изложих на природните стихии. И всичко това заради тоя тъп поляк, шофьора, в чиито възможности беше да включи светлините над главите ни и в един миг да разруши всичко градено за петнайсет години с прилежните тетрадки, отличните оценки, миенето на зъби два пъти дневно и никакво ядене на немити плодове… Ама че горещо е тук! Олеле, колко е горещо! Е, май ще е по-добре да си сваля якето и да го сложа на малка купчинка върху скута си… Само че какво правя? Баща ми винаги ми е казвал, че полякът си няма мѝра, ако не направи мръсотия на някой евреин. Защо рискувам пред най-лошия си враг? Какво ще стане с мен, ако ме хванат!
Половината от пътя през тунела ми е потребен, за да разкопчая безшумно ципа си и ей го пак, отново изскача, както винаги — надървен. Ще се пръсне от желание, сякаш е някой макроцефал, който превръща в ад живота на родителите си с идиотските си ненаситни нужди.
— Лъсни ме! — заповядва ми коприненият звяр.
— Тук? Сега?
— Разбира се, че тук и сега. Кога мислиш, че пак ще ти се падне такъв случай? Не знаеш ли какво е момичето, дето спи до теб? Само погледни това после!
— Какво после?
— Там е работата де — почти няма после. Погледни тая коса, сякаш е навивана на чекрък. Помниш ли какво е лен? Учил си в училище. Това е човешки лен! Глупако! Това е самата Макой. Шикса! При това заспала! Иди може би само се прави? Преструва се, но си мисли наум: „Ела, рицарю мой, направи ми всички онези мръсни неща, за които цял живот си мечтал.“