Добре де, ама какво би станало по-късно, след представлението, ако онази с големите бомби, какво би станало… Само за шейсет секунди си представих най-прекрасния живот на пълна деградация, който ние двамата водим върху просната плюшена завивка в мърлява хотелска стая, аз (пръв враг на Америка) и Макой. Истинската, име, което прикачвам на най-долната от всички долни курви в редицата. И то какъв живот под голата крушка (надписът ХОТЕЛ мига точно пред прозореца ни). Тя маже кура ми с шоколадови бонбони, които имат бял пълнеж в центъра, и после ги поема с уста парче по парче. Сипва ягодов сироп върху нежните ми ташаци и после го обира с език, докато станат чисти като на новородено. Любимият й цитат от английската литература е шедьовър: „Дъни ми путката, ебльо, докат ме скъсаш!“ Когато пръдна във ваната, тя коленичи гола на пода, проточва шия и целува мехурчетата. Седи ми на кура, докато кензам, и пъха в устата ми зърното си с размер на курабийка, като през цялото време шепне злобно в ухото ми всички мръсни думи, за които се сеща. Лапа и държи в устата си парченца лед, докато езикът и устните й изтръпнат от студ, а после ми облизва — после минава на горещ чай! Всичко, всичко, за което съм си мечтал, тя също си го е мислила и го прави. Най-голямата курва, която някога е съществувала! И тя е моя! „О, Истинска, аз идвам, идвам при теб, еблива путко“, и така ставам единствената личност, която някога се е изпразвала в бейзболна ръкавица вътре в Нюаркския театър на бурлеската. Може би.
Голямата работа в този театър са шапките. Но един от по-предните редове друг един вманиачен брат с около петдесет години по-голям от мен се празни в шапката си. В шапката си, докторе! О, не мога да го понеса. Идва ми да заплача. Не в шапката си, тъпако, това чудо трябва да си го слагаш на главата! Сега ще трябва да си я сложиш и да излезеш навън, из центъра със сперма, капеща по челото ти. Как ще обядваш с тази шапка?
Каква всемирна скръб ме обхваща, когато последната капка се източва в ръкавицата! Отчаянието е всепоглъщащо, дори курът ми е засрамен и дума не може да намери да ми отвърне, когато излизам от театъра, безмилостно самобичувайки се, и стена на глас: „О, не, не, не“, като човек, който току-що е цопнал с обувка в кучешко лайно… А-а-х, а-а-х, каква гадост! В шапката, си! Ven der pulz shteht! Ven der pulz shteht! В шапката, дето я носи на главата си!
Изведнъж се сещам как майка ми ме учеше да пикая прав! Слушайте, може би точно това чакате от толкова време, ключа към моя характер. Онова, което прави живота ми труден, измъчван от желания, противни на съзнанието ми, и от съзнание, противно на желанията ми. Ето как се научих да пишкам прав като голям мъж. Само чуйте.
Стоя над кръгчето вода в кенефа, бебешкото ми пишле е щръкнало хубавичко напред, докато майка ми е седнала на ръба на ваната и с една ръка регулира струята вода от крана (която, предполагам, трябва да имитирам), с другата ме гъделичка отдолу по пишлето. Аз повтарям: гъди, гъди, пиш, пши! Изглежда, тя си мисли, че така ще изкара нещо от мойта работа. И да ви кажа истината — госпожата е права. „Пишкай, бубенце, пишкай! Направи пиш за мама“, докато всъщност онова, което правя, стоейки там с нейната ръка върху чурката ми, по всяка вероятност е моето бъдеще! Представете си цялата нелепост! Характерът на един мъж се кове, съдбата му се оформя… или може би не… във всеки случай това обяснява защо не мога да уринирам в присъствието на друг човек. И до ден-днешен! Мехурът ми може да се надуе като диня, но има ли някой наоколо, преди да почна (искате да чуете всичко, нали, е, добре, казвам ви всичко), а то е, че в Рим, докторе, двамата с Маймуната си избрахме от улицата една обща курва и я замъкнахме с нас в хотелското легло. Е, най-сетне го казах. Изглежда, ми трябваше доста време да се реша.
Автобуса, автобуса, какво ли ми попречи да свърша върху ръката на спящата шикса… Не знам. Здравият разум? Мислите ли? Приетото благоприличие? Разумът, както казват, е взел връх? Добре, къде тогава е бил разумът ми онзи следобед, когато се прибрах от училище и открих, че мама я няма, а в хладилника се мъдри огромно червено парче суров дроб. Мисля, че вече се изповядах зад дъската за обявления на път за подготовката за бар мицва. Добре, искам да се изповядвам до край, Ваше светейшество. Че тя… то… не беше първото ми парче. Първото си парче познах, уединен в къщи, навито около кура ми в банята в три и половина следобед, а след това отново го познах на върха на вилицата си заедно с другите членове на моята бедна нищо неподозираща фамилия.