Така. Вече знаете най-ужасното, което съм извършил. Начуках вечерята на собственото си семейство.
Освен ако не споделяте мнението на Маймуната, че най-гадното престъпление, което съм извършил, е, дето я зарязах в Гърция. И другото още по-гадно — шведската тройка в Рим. По нейна преценка — егати преценката — единствено аз съм отговорен, задето го направихме, понеже по характер съм бил по-силен и морален. „Великият хуманист! — вика. — Тоя, чието призвание е да защитава дребния бедняк от лошия му господар. Този, дето ми дава да чета «САЩ»44. Заради тебе подадох молба при Хантър. Заради теб се трепя да бъда нещо повече от един тъп задник, над който да се потиш. А сега искаш да ме използваш, сякаш съм товарна кобила — да ме използваш за всяка прищявка и перверзия, която ти скимне — като че ли ти си призван да бъдеш суперинтелектуалецът! Тоя, дето постоянно ни поучава, даже и по шибаната телевизия!“
Виждате ли, според Маймуната моята мисия била да я измъкна от точно тази бездна на лекомислие и безнадеждност, на перверзия, дивотия и похот, в която самият аз цял живот напразно се мъча истински да се потопя — аз трябвало да я спася от същите изкушения, на които толкова години сам се мъча да се предам. А сега е забравила, че в леглото не по-малко от мен горещо мечтаеше за тази тройка. Е, докторе, питам ви, кой пръв направи това предложение? От първата вечер кой кого блазнеше с възможността за още една жена в леглото? Повярвайте ми, не се опитвам да се измъкна от помията — напротив, мъча се да се натопя вътре! Но трябва да ни стане абсолютно ясно, на мен и на вас, ако не и на нея, че тази безнадеждно невротизирана жена, тая високопарна еблива селска пичка едва ли може да бъде наречена моя жертва. Аз просто няма да се огъна пред такава лайняна жертва! Тя вече е на трийсет, иска й се да е женена и майка, иска и се да бъде уважавана и да живее в къща със съпруг (особено като се има предвид, че високоплатените години на блестящата й кариера вече отминават), но като си въобразява, че е жертва, че е експлоатирана и лишена от права (може и така да е, ако се погледне целият й живот), това в никакъв случай не означава, че аз трябва да опера пешкира. Да не би аз да съм виновен, че е на трийсет и сама? Да не би аз да съм я докарал от въгледобивните райони на Западна Вирджиния, та да ми увисне на врата, да не съм я вкарвал в леглото с онази уличница! Истината е, че самата Маймуна се подаде от прозореца на наетата кола и на италиански обясни на проститутката какво ще искаме и колко ще й платим. Аз просто си стоях на кормилото с крак върху педала на газта, сякаш съм шофьор при обир, какъвто всъщност съм си… И повярвайте ми, като видях курвата да се качва на задната седалка, си казах: не; и в хотела, където успяхме да я вкараме в нашата стая през барчето, отново си помислих: не. Не! Не! Не!
Не изглеждаше никак зле това курве — леко закръглено и трътлесто, някъде към двайсетгодишно, с широко и приятно отворено лице и изумителни цици. Тъкмо заради тях си го бяхме избрали след като се разходихме бавно нагоре-надолу по „Виа Венето“, оглеждайки стоката като на пазар. Курвето, което се казваше Лина, както си стоеше насред стаята, изведнъж си съблече роклята, под нея носеше корсет тип „Веселата вдовица“, отгоре изхвръкваха гърдите й, а отдолу се подрусваха доста пищни бедра. Бях смаян от това бельо и от неговата театралност, но в тоя миг бях смаян от всичко, а най-вече че след толкова месеци приказки бяхме постигнали някакъв напредък и вече щяхме да го направим.
Маймуната излезе от банята, облечена само с късата си шемизетка, гледка, която винаги ме е настървявала (кремава коприна с красивата Маймуна вътре), а аз междувременно свалих всичките си дрехи и седнах гол до крака на леглото. Това, че Лина не знаеше дума английски, само засили чувството, което започна да пулсира между Маймуната и мен, чувство на някакъв сдържан садизъм; ние можехме да си говорим, да споделяме тайни планове, без курвата да разбира, както тя от своя страна можеше да си шепне с Маймуната на италиански, без аз да знам какво си казват и дали заговорничат… Лина заговори първа, а Маймуната се обърна и ми преведе. „Казва, че ти е голям.“ „Бас държа, че това го казва на всички.“ После те ме зяпнаха, както си бяха по бельо — чакащи. Ама и аз чаках. А как ми биеше сърцето! И това ли трябваше да се случи, две жени и аз… а сега? Ето, виждате ли, продължавах да си казвам: НЕ!