„Тя иска да знае, каза Маймуната, след като Лина се обади втори път, откъде желае да започне синьорът.“ „Синьорът, отвърнах аз, желае да започна от началото…“ О, страхотно хитър отговор, наистина много небрежен, само че продължавахме да седим, без да мръднем, аз — съвсем надървен, съвсем разсъблечен, и няма накъде. В края на краищата именно Маймуната дава ход на нашата похот. Тя отива до Лина, надвесва се над нея (о, Боже, нима тя не ми стига? Нима не е достатъчно за моите възможности? Колко ли кура имам?) и си пъха ръката между краката на курвето. Това си го бяхме представяли предварително във всичките му варианти бяхме си го мечтали на глас много месеци и въпреки всичко аз онемявам, когато виждам как средният пръст на Маймуната потъва в путката на Лина.
Ситуацията, в която се озовах оттук нататък, най-добре мога да опиша с термина „трескава работа“. Работа не, ами работа! Искам да кажа, че имаше толкова много да се върши. Аз заставам тук, ти заставаш там — чудесно, сега ти идваш отсам, а аз оттам — добре, сега тя лекичко се смъква до тук, докато аз се понадигна малко, а ти лекичко се пообръщаш, ей така… и така карахме, докато аз свърших за трети и последен път. По това време Маймуната беше по гръб на леглото, а моят задник стърчеше към полилея (и към скритите камери, както мимоходом ми хрумна), а по средата в устата на Маймуната тъпчеше цици общата ни курва. В чия дупка, в коя от всичките дупки нахвърлих последния заряд, не мога да бъда сигурен. Възможно беше да съм свършил в някаква влажна миризлива комбинация от подгизнали италиански космаци, лепнещ американски задник и абсолютно смрадлив чаршаф. После станах, отидох в тоалетната и много ще се зарадвате като разберете, издрайфах вечерята си. Китките ми, майко — изповръщах ги в тоалетната чиния. И сега, ако кажеш, че не съм добро момче…
Когато се върнах от тоалетната, Маймуната и Лина бяха заспали прегърнати.
Сърцераздирателният рев на Маймуната, обвиненията и нападките започнаха веднага след като Лина се облече и си тръгна. Аз съм я бил вкарал в грях! „Аз? Че нали ти си ръгна пръста в цепката й и играта се завъртя. Ти я целуваше по мръсната уста!“ „Защото, пищеше тя, ако трябва нещо, аз го правя до край! Но това не значи, че съм го искала.“ А после, докторе, започна да ми опява заради циците на Лина — защо не съм си бил играл повече с тях! „Само за цици мислиш и говориш! За чужди цици! Моите ти били малки, а всички други, които видиш, са огромни — най-после ти се паднаха две наистина грамадни — и какво направи? Нищо!“ „Е, чак пък нищо… Въпросът е, че почти не можах да се вредя от теб…“ „Аз да не съм лесбийка! Само смей да ми кажеш, че съм лесбийка! Защото, ако съм станала лесбийка, ти си виновен!“ „Боже мой, не…“ „не, ама да! Нали заради теб го направих, а сега ме мразиш за това.“ „Тогава няма да го правим отново заради мен, нали? Щом така ще обръщаш нещата!“
Да, ама на другата вечер в ресторанта на Раниери отново си бяхме толкова навити — едва ли не както в първите дни на нашето познанство. По едно време Маймуната се оттегли до тоалетната и се върна с пръст, ухаещ на пичка, който аз душих и целувах, докато донесоха вечерята. И след като изпихме по едно-две брендита в „Дони“, отидохме при Лина, спазарихме се с нея и я откарахме в хотела за втори рунд. Само че този път аз самият разсъблякох Лина и я възседнах още преди Маймуната да се върне от кенефа. Щом съм започнал, помислих, поне да го направя докрай! Изцяло! Всичко! И без повръщане, моля! Вече не си в гимназията на Уикуейк! И си доста далеч от Ню Джърси.
Когато Маймуната излезе от банята и видя, че играта е започнала, не остана много очарована. Тя приседна на ръба на леглото, смачкана като никога, отклони поканата за участие и мълчаливо изгледа моя оргазъм и напъните на Лина да симулира свой. След това Лина услужливо — много любезно наистина — се опита да се навре между дългите крака на моята любовница, но Маймуната я блъсна, отиде до прозореца и седна на един стол, за да се цупи оттам. Така че Лина, която не беше особено чувствителна към междуличностните борби, се облегна на възглавницата до мен и започна да ми разказва историята си. Нейното проклятие били, абортите. Имала едно дете, момченце, с което живеела на Монте Марио („В красива нова сграда“, превеждаше Маймуната.) За нещастие в нейното положение не можела да си позволи повече от едно, „въпреки че тя обича децата“, така че постоянно киснела в кабинета за аборти. Изглежда, единственото й предпазно средство беше вагиналната промивка със съмнителна надеждност.