Не можех да си представя, че никога не е чувала за песари, нито за противозачатъчни хапчета. Накарах Маймуната да й обясни за съвременните средства, които тя със сигурност можеше да си набави, и то почти без усилие от нейна страна. Маймуната ме изгледа накриво. Курвата слушаше, но беше много скептична. Потресе ме, че е толкова неосведомена за неща, които засягат здравето й (през това време пръстите й шареха по влажните ми слабини): тъпата католическа църква, помислих си…
Така че, като си тръгна, тази вечер в чантата й освен петнайсетте хиляди лири имаше и едномесечна доза „Еновид“ от запасите на Маймуната, която моя милост й подари.
— Ама ти си бил страхотен спасител, бе! — развика се Маймуната, след като Лина си отиде.
— А ти какво искаш? Да я стържат през седмица? За какво?
— Знаеш ли колко ме интересува какво ще стане с нея! — рече Маймуната злобарски. — Проститутка. Всъщност ти искаше само да я шибаш. Не можа да изчакаш да изляза от кенефа и я налегна! А после й даваш от моите хапчета.
— Това пък к’во значи? Какво точно искаш да кажеш? Знаеш ли, едно от нещата, които ти липсват, е способността да мислиш. Да бъдеш честна, можеш, но да мислиш, не!
— Зарежи ме тогава! Постигна каквото искаше! Сега се разкарай!
— Може и да го направя!
— И без друго ти е все едно дали си с мен, или с нея! Ти, с надутите си приказки и смахнатите си велики идеали — за теб аз съм само една лесбийка проститутка, един задник!
Мани я кавгата. Стана скучно. Неделя, изнизваме се от асансьора и кого, мислите, виждаме да влиза през главния вход на хотела — наша Лина, а с нея детенце на около седем-осем години, шишкаво момченце, сякаш направено от алабастър, натруфено с воланчета, кадифе и лачени обувки.
Лина — косата й пусната, очите, влажни от сутрешната литургия, изпълнени с небезизвестната италианска тъга. Самата благопристойност. Сладурана (това направо ме уби). Дошла е да ни покаже своето бамбино! Поне така изглежда.
Сочи момчето и шепне на Маймуната: „Молто елегантно, но?“45 Обаче после, докато ни изпраща до колата и детето усърдно разглежда униформата на портиера, тя подхвърля, че ако искаме, можем да отидем с нея до апартамента й в Монте Марио днес следобед и там отново да го направим заедно с още един мъж. Тя си имала приятел — имайте предвид, че всичко това го казва преводачът ми, — та имала приятел, който със сигурност, както казва, че би желал да шиба сеньорината. Виждам как сълзите тръгват изпод черните очила на Маймуната още докато ме пита: „Е, какво да й отговоря — да или не?“ „Не разбира се. Твърдо не!“ Маймуната разменя още няколко думи с Лина, после се обръща отново към мен. „Тя казва, че няма да е за пари, а просто.“
„Не! Не!“
През целия път до Вила Адриана Маймуната ми хленчи: „И аз искам дете! И дом! И съпруг! Не съм лесбийка! Не съм проститутка!“ Припомня ми миналата пролет, когато я заведох в Бронкс на една от онези сбирки, които в отдела наричаме „Шанс за всички“. „О, бедните пуерториканци, дето ги мамят в бакалията!“ Тогава ти говореше на испански и толкова ме впечатли. Що не ми разкажеш сега за лошите санитарни условия, за твоите плъхове и паразити, кажи ми как полицията защитава хората. Защото дискриминацията била противозаконна! Година в затвора или петстотин долара! А нещастното пуерториканче скочи и извика: „И двете!“ Страхотен мошеник си ти, Алекс. Лицемер и лъжец! Голям тежкар за тъпите мексиканчета, обаче мен не мож ме излъга! Ти си човек, който кара жените да се чукат с проститутки!
— Никого не карам да правим нещо насила.
— Човешки условия! Човешки! Влюбен си в тази дума? Ама знаеш ли какво означава тя, копеле сводническо! Сега ще ти кажа! Спри колата!
— Съжалявам, не мога.
— Можеш, можеш. Щото слизам. Трябва ми телефон! Сега ще се обадя на Джон Линдзи да му кажа какво правиш с мен.
— Не се и съмнявам.
— Ще те съсипя, Алекс, и на Джими Бреслин ще се обадя.
А после в Атина ме заплашва, че ще скочи от балкона, ако не се ожени за нея. Аз пък изчезвам.