На сутринта се събуждам от шума под прозореца ми. Едва седем часът е, но като поглеждам навън, виждам, че плажът вече гъмжи от хора. Гледката е стряскаща в такъв ранен час, особено като се има предвид, че е събота, и аз очаквах в града да цари дух на тържественост и набожност. Но тълпата от евреи — пак евреи — е весела. Разглеждам члена си на утринната светлина и — отново — съм обзет от опасения, когато откривам, че той е в отлична форма.
Излизам от стаята си, за да отида и да пошляпам в морето заедно с щастливите евреи. Влизам там, където тълпата е най-гъста! Играя си в море, пълно с евреи! Игриви, скачащи евреи! Гледайте как еврейски крайници се движат из еврейската вода! Гледайте как еврейските дечица се смеят и си играят, сякаш това място си е тяхно… Както и е! И Спасителят — и той е евреин! Нагоре-надолу по плажа, докъдето ми стига погледът — само евреи и в прекрасната утрин се изсипват все повече и повече, като от рог на изобилието. Изтягам се на плажа, затварям очи. Над главата си чувам шум от мотор — няма страшно, еврейски самолет. Под мен пясъкът е топъл — еврейски пясък. Купувам си еврейски сладолед от еврейски продавач. „Е, това вече е друга работа — си казвам, — еврейска страна!“ Но идеята е по-лесно изразима, отколкото обяснима: не мога съвсем да проумея това. Алекс в Страната на чудесата.
Следобед се запознавам с млада жена, зеленоока и мургава, която е лейтенант в еврейската армия. Вечерта лейтенантът ме завежда в един бар на пристанището, чиито клиенти според нея са предимно рибари и докери. Еврейски рибари и докери? Да. Аз се засмивам и тя ме пита какво толкова смешно има. Дребната й пищна фигура, пристегната в средата с широк военен колан, ме възбужда. Що за решителна, хладнокръвна и без всякакво чувство за хумор миньонка! Не зная дори дали ще ми позволи да й поръчам нещо (даже и да говорех езика). „Кое ти харесва повече — пита тя, след като всеки от нас е пресушил по бутилка еврейска бира, — трактори, булдозери или танкове?“ Аз пак се засмивам.
Каня я в хотела. Вече в стаята ние се боричкаме, целуваме се, започваме да се събличаме и изведнъж аз загубвам ерекция.
— Виждаш ли — казва лейтенантът, сякаш подозренията й напълно са се потвърдили, — ти не ме харесваш. Изобщо.
— Харесвам те, разбира се, че те харесвам — отговарям аз. — Откакто те видях в морето, толкова много ми харесваш. Гладичка си като малко тюленче… — Но после засрамен, смутен и разкрит от това спипване, избухвам: — Но може да съм болен, разбираш ли? Няма да е честно.
— И това ли намираш смешно — изсъсква тя, сърдито си навлича униформата и си заминава.
Сънища! Де да бях ги имал! Но аз нямам нужда от сънища, докторе. Затова и почти не сънувам — защото вместо сънища си имам този живот. При мен всичко става посред бял ден! Изкривеното и мелодраматичното — това е ежедневието ми. Странните съвпадения в сънищата, символите, ужасяващо смешните ситуации, странните злокобни знаци, случайностите пониженията, странните удари на съдбата — кога за добро, кога за зло, — които хората преживяват насън, при мен се случват наяве! Познавате ли някой друг, дето майка му наистина да го е заплашвала с нож? Кой друг е имал късмет собствената му майка да го заплашва направо с кастриране? Кой друг, при това с такава майка, е имал тестис, дето не е искал да си отиде на мястото? Орех, който трябваше да бъде примамван, глезен, убеждаван, упояван, за да го накараш да слезе да си живее в скротума като човек! Познавате ли някой друг да си е счупвал крака, докато преследва шикси? Или да се изпразни в окото си, когато е за пръв път с мадама? Или да намери истинска жива маймуна насред улиците на Ню Йорк, момиче, пристрастено към банани? Докторе, може би другите пациенти сънуват — при мен всичко се случва наяве. Моят живот е без латентно съдържание. Съновиденията се случват! Докторе, на мен не можа да ми стане в Израел! И това ако не е символизъм, буби? Ненадминат съм! Не можах да задържа ерекцията си в Обетованата земя! Поне не когато имах нужда от това, не когато го исках, не когато имаше нещо много по-примамливо за завиране от собствената ми ръка. Но както се оказва, желе не може да се напъха в нищо. А аз предлагам на това момиче желе. Пандишпан! Някакъв си мек напръстник. А през цялото време тази малка самоуверена лейтенантка вее гордо израелски цици и очаква да бъде яхната от някакъв командир на танк!