Момчето поклати глава.
— Не бих я задължил да прояви интерес, който не изпитва.
— Възможно е вече да го изпитва. Но по принцип си прав. В този случай принудата не би свършила кой знае каква работа. — Направи гримаса и добави: — Какво всъщност да поискам от нея. Доколкото се познавам, най-вероятно ще се задоволя с едно извинение.
— Ти си много по-милостива, отколкото щях да бъда аз — обади се зад тях Аурелет.
Шанел се обърна, вдигнала вежди.
— За някои хора е почти непосилно да се извинят.
— Това е вярно, но аз дойдох да кажа, че съжалявам. Майка ти ме увери, че си можела да ме нараниш сериозно. Освен това обеща да „избърше пода с мен“, ако някой ден „съм отворела отново лошата си уста“ срещу теб. Не съм сигурна какво точно означава това, но няма значение. Мога сама да си правя изводи от собствените грешки.
— Така ли?
Аурелет гледаше Древан, докато отговаряше:
— Да. Бих искала да поговоря със сина си, ако нямаш нищо против.
— Разбира се.
Не й убягна изненадата на момчето, когато чу тази жена да го нарича свой син. Не смееше да гадае какво би могло да излезе от новооткритото усещане на Аурелет за Древан. Вероятно нищо, но човек никога не можеше да знае предварително. Все пак децата бяха склонни да прощават много повече от възрастните.
Глава 44
Беше късно, когато Шанел излезе от банята. В спалнята я очакваше Фалон. Той вече бе в леглото, а на приглушената светлина от гаалски камъни се виждаше, че я наблюдава. Тя носеше нощница от най-меката морилска коприна. При вида й младият мъж повдигна вежди, тъй като досега си бе лягала винаги гола.
— С това ли смяташ да спиш, Шанел?
— Да, такова е намерението ми.
— Не мисля — отвърна той и добави с хищна усмивка: — Но все пак можеш да опиташ.
Познатата шега я накара да се сопне:
— Точно това смятам да направя, воине.
Фалон въздъхна.
— Значи още си ми ядосана? Няма да те докосна, ако желанието ти е такова.
— Това не ми е желанието — отговори раздразнено Шанел. — И определено не бях ядосана, като влязох, но ти си ненадминат в изкуството да ме ядосваш.
Тя се приближи до своята страна на леглото. Разтърси рамене, остави нощницата да се свлече и побърза да се пъхне под завивките. Но не го направи достатъчно пъргаво, тъй като сините му очи я наблюдаваха напрегнато. Чу го как си пое рязко въздух и преди да разбере какво става, се озова легнала по корем.
— Сега разбирам, че просто си искала да ми спестиш гледката на последствията от онова, което ти сторих.
Тонът му бе изпълнен с толкова себеомраза, че Шанел започна да го успокоява:
— Не е толкова лошо, колкото… — Спря, тъй като Фалон я вдигна на ръце и се запъти към вратата. — Къде ме носиш?
Той обаче не отговори и тя реши да му се довери и да не го пита повече. Влязоха в някаква стая, в която бе поставен медитех.
— Нищо не разбирам, Фалон?
Той се наведе и я целуна нежно, преди да затвори капака. Минута по-късно медитехът се отвори сам. Вече нямаше и следа от наказанието. Ван’иър я вдигна и я понесе обратно към спалнята. Младата жена обви ръце около врата му. В този момент бе безкрайно доволна от своя воин.
— Както виждам си променил намеренията си — усмихна му се тя.
— Понякога на един воин може да му се прииска кожата на неговата другарка в живота да не е толкова деликатна.
Изпусна многострадална въздишка, сякаш тя нарочно се бе снабдила с лесно ранима кожа, просто за да му причинява мъка. Шанел се засмя и го стисна още по-силно за врата.
— Наистина не е чак толкова зле. До вечерта дори престанах да трепвам при сядане.
— Искаш да ме увериш, че ще бъдеш в състояние да издържиш бъдещите наказания? Това вече ми е известно, керима, тъй като целия ден непрекъснато те наблюдавах. Следващия път просто веднага ще те отведа в медитеха.
— Ах, негодник такъв! — Удари го по рамото през смях. — Какво сърце само имаш. Най-вероятно никога повече няма да се налага да ме наказваш. Защо просто не заровим тази тема в земята?
Фалон се усмихна лукаво, постави я на леглото и се надвеси над нея.
— Аз обаче имам друго нещо, което трябва да бъде заровено първо.
— Не си прави труда да обясняваш, воине. — Нейната усмивка бе още по-дяволита. — Само ми покажи.
— Той защо нарече майка ти жена-воин?
Шанел въртеше между пръстите си кичур от косите на Фалон, сгушена до него. И двамата бяха изморени, но това бе напълно разбираемо в края на един изпълнен с толкова крайни емоции ден.
— Защото тя е специалистка в борбата без оръжие и то в нейния най-смъртоносен вариант. Преди се е била с воини и ги е побеждавала. Как си обясняваш, че се озова с такава лекота във водата?