Ван’иър настръхна.
— Как разбра?
— Брок казал на Марта, а Марта на мен. Трябва да свикнеш с това, Фалон. Почти е невъзможно да се скрие нещо, когато наоколо има Мок.
— Те няма да бъдат дълго наоколо.
Младата жена разтвори очи.
— Шегуваш ли се? Как според теб майка ми е разбрала точно кога да дойде? Марта ме е наглеждала още от пристигането ми тук.
— Как мога да сложа край на това наглеждане?
— Все още не се чувствам напълно щастлива тук, Фалон. Докато стане това, съмнявам се, че Марта ще се откаже да ме следи.
— Все още ли ми се сърдиш заради наказанието?
— Не.
— Защо тогава не си щастлива?
Едвам се удържа да не се усмихне — той изглеждаше толкова раздразнен.
— Има нещо, което ти така и не ми каза. — Гласът и се изпълни с тъга. — И може никога да не ми го кажеш.
Ван’иър обхвана нежно лицето й и промълви:
— Шанел, не бих те лишил от някакви си слова, ако те ще те направят щастлива. Ти си пазителката на моето сърце, единствената, която обичам и ще обичам. Обясни ми, какво трябва да ти кажа…
— Току-що го каза… струва ми се. — А след това допълни невярващо: — Обичаш ли ме, Фалон? Ба-хар-анските воини наистина ли изпитват любов?
— Онези, които имат късмет да открият пазителката на своето сърце. Но не ми казвай, че си искала да чуеш това, жено, тъй като вече съм ти го споделял.
— Не си. Не бих пропуснала нещо толкова важно.
— Когато те помолих да бъдеш пазителка на моето сърце, аз всъщност те молех да приемеш любовта ми.
— Откъде можех да го знам? — възкликна Шанел. — Трябва да ми обясняваш тези неща, Фалон.
— В такъв случай нека ти обясня — заяви той, като я завъртя така, че да заеме най-любимата му поза. — Моят живот е твой. Моето сърце е твое. А сега ти давам също и детето си.
Младата жена хлъцна при тези думи, а след това хлъцна отново, когато той проникна в нея, мъчително и същевременно — прекрасно бавно. После вече не бе в състояние да издава какъвто и да било звук, тъй като той я целуваше страстно; чувствата, едва позатихнали след предишното им сливане, се разгоряха отново. И съвсем скоро Шанел достигна сладката кулминация, без да изпитва и капка съмнение, че нейният воин е изпълнил обещанието си и през тази нощ я е дарил със своето дете.
Когато по-късно той се изтърколи до нея на една страна, тя пропълзя върху гърдите му, за да заеме своята най-любима поза.
— Не искаш ли да чуеш как ти го казвам?
— Кое?
— Че аз също те обичам?
— Та аз вече го знам, жено. Аз не съм лишен от интуиция като теб.
— Така ли? — изпъшка с привиден гняв тя. — В такъв случай май няма да бъде нужно да го казвам.
— Не бих имал нищо против от време на време да ми бъде припомняно и показвано.
— Не се опитвай да поправиш сторената грешка…
Думите заседнаха в гърлото й, тъй като в този момент прозвуча писък, изпълнен с ярост, в който разпозна без проблеми гласа на майка си. Младата жена изохка, запуши уши с длани и завря лице в гърдите на Фалон.
— Съжалявам, чемар — промълви той, като я притисна още по-силно към себе си, опитвайки да я утеши. — Не трябваше да ги настанявам толкова близко до нашата стая.
В същия миг чуха смеха на Тедра. Шанел скръцна със зъби и издаде недоволен звук, задето я бяха накарали да се почувства така неудобно.
— Кълна се, напоследък не мисля, че баща ми се отнася особено сериозно към наказанията.
Ван’иър се засмя.
— Ако си живял толкова дълго със своята другарка в живота, колкото е живял той, ти я познаваш достатъчно добре, за да си наясно кога изпитва искрено съжаление за грешката си.
Младата жена се отдръпна и се намръщи.
— Да не искаш да кажеш, че ще трябва да чакам толкова дълго, преди да понамалиш силата на наказанията?
— Напълно е възможно.
„Искаш ли да се обзаложим?“ — помисли си тя.
Роувърът висеше над планетата и комуникационната му система жужеше с тих, мъркащ звук. Брок се наслаждаваше на доволството на Марта. Бе поканен да се свърже с нейния терминал по-рано, когато бе обзета от пристъп на великодушие.
— Твоите жени са много доволни от моите мъже.
— Не го ли заслужаваха?
— Но Шанел ще дойде при госпожица Корт, струва ми се?
— Защо? — възкликна Марта. — Шани се научи как да получава всичко, което иска, от своя воин.
— Така е, но сега, след като вече не се нуждае от Корт, той ще бъде върнат на твоята Тедра, нали?
— Предполагам.
Настана кратко мълчание, прекъснато от неувереното предложение на Брок.
— Бихме могли да си сътрудничим за създаването на един нов Корт за Шанел. Моят кораб разполага с Дубликатор.