Шанел си бе дала сметка какво щеше да означава всичко това за самата нея и вече изпитваше друг вид вълнение, което нямаше нищо общо със завръщането й у дома. Разполагаше със златна възможност и щеше да се възползва от нея… но не поради причината, която имаше предвид компютърът. Там щеше да има не само много воини, а и много посетители от други планети, вероятно каймакът на каймака. Това спестяваше много време и енергия. Вместо да се налага тя да ходи до техните планети, за да ги открие, те идваха на нейната.
— Е? — настоя Марта.
— Ами, може и да опитам някой воин, просто за да разбера от какво бягам.
— Ето това се казва ум и дух.
— Или пък някой посетител…
— Подиграваш се с Марта, така ли? — смъмри я компютърът.
— Не мислиш ли, че е възможно?
— Добре е известно, че Шакаанските мъже превъзхождат всички останали хуманоиди.
— Опашата лъжа. И ти го знаеш много добре — засмя се Шанел. — Всеки свят разполага със своите превъзходни екземпляри от мъжки род.
— Ти така и не откри някой, който да те привлече на Кистран, нали? А и как би могла, след като си се разглезила от това, с което си свикнала у дома?
— Не останах там достатъчно дълго, Марта, нито пък съм излизала от Галион Сити, за да обикалям из останалата част на планетата.
— Добре, добре — отвърна раздразнено компютърът. — Няма смисъл да спорим. Аз ще наглеждам състоянието на жизнените ти функции, докато си там долу, така че ще разбера съвсем точно кога либидото ти се увеличава.
— Добре, но пази тази информация за себе си. Бих искала да го усетя сама.
Началникът на Центъра за посетители беше дошъл да поздрави Шанел със завръщането й на родната планета. Това я изненада, тъй като обикновено господин Рампон напускаше плюшения си офис само тогава, когато в Центъра се появяха Чалън или Тедра, или се очакваше някой наистина важен посетител.
— Добре дошли, госпожице Ли-Сан-Тер, добре дошли! Вашата майка ви купи аеробус, и то много добър. Наличните не смогват да превозят всички желаещи. По някои линии има истински задръствания. Можете ли да повярвате?
Единственото, което младата жена чу, бе, че си има свой аеробус и на лицето й се появи бляскава усмивка.
— Майка ми каза ли ви, че няма да имам нужда от пилот?
— Да, спомена и това е добре дошло, тъй като точно в момента всичките ни пилоти са заети. Тя спомена също така, че в близко бъдеще може да започнете да летите за нас.
— Напълно е възможно — усмихна се до уши Шанел.
— Добре. Ако минете отсам, ще впиша лично вашите гости, за да ви спестя време.
Поредната изненада.
— О, благодаря ви, господин Рампон.
— Само го попитай какво иска, Шани.
Гласът на Марта прозвуча от колана на младата жена, където бе прикрепена връзката с компютъра.
Бузите на Шанел порозовяха, но не толкова, колкото бузите на господин Рампон. Той се изкашля смутено и рече:
— По една случайност аз наистина искам да ви помоля за една малка услуга. Току-що пристигна един от Високопоставените крале на Сентури III. Успяхме да го превозим, заедно с неговата свита, до аеробусната спирка под Шака-Ра, но пилотът се върна, за да ме информира, че наземният транспорт не разполага с повече свободни за даване под наем хатаари.
— Искате да кажете, че е принуден да чака на спирката?
— Точно така. А както знаете пътят оттам до града никак не е къс и на всичкото отгоре е по нанагорнище. А такава една изтъкната особа не би и помислила да ходи пеш, нито пък ние бихме се осмелили да й предложим подобно нещо. Високопоставените крале се засягат много лесно.
Младата жена си представи важен дебелак, който се поти по стръмния път към Шака-Ра, и едва не се засмя.
— Не, не можем да го оставим да ходи пеш.
— Значи няма да имате нищо против да го вземете с вас, заедно с цялата му свита?
— Ни най-малко. На един хатаар могат да се настанят съвсем удобно двама, дори трима души.
— Слава Богу! Ценя жеста ви. Приемам го като лична услуга.
Шанел го увери, че това изобщо не е проблем. После остави приятелите си на неговите грижи, а те с Корт отидоха да огледат новия й аеробус, паркиран пред Центъра.
Целият комплекс беше огромен и изцяло задръстен с космически кораби от десетки различни светове.
— И въпреки това не могат да извозят неколцина човека до Шака-Ра — промърмори Шанел.
Марта не я попита за какво говори, просто изрече и своето мнение по въпроса.
— Баща ти едва ли ще позволи приземяването на аеробуси в града. Това е закон за цялата планета. Шака-Ра е единственото място, където все още могат да идват външни посетители.
— Знам законите, Марта.
— Тогава престани да се оплакваш.