Шанел се върна към действителността и тя си припомни, че не са сами; намираха се насред алея между арени и в момента се бяха превърнали в център на внимание.
— Защо ни зяпат?
Тедра се засмя.
— Корт така се спусна след теб, че разблъска всички по пътя си. Както знаеш, не би трябвало да те губи от погледа си.
Младата жена се огледа. Естествено, андроидът я бе догонил и сега стоеше непосредствено зад нея.
— Май изобщо го забравих.
— Освен това — добави Тедра, като я стисна отново в обятията си, — бих могла да кажа, че двете с теб направихме истински спектакъл. Да се надяваме, че този факт няма да достигне до ушите на баща ти, в противен случай ме очакват неприятности, задето съм излязла без придружители.
Шанел също се засмя, защото надникна през рамото на майка си и видя кой още беше пристигнал току-що.
— Вече е късно.
Тедра изпъшка.
— Дяволска работа — възкликна тя, след което се обърна и се озова лице в лице със своя другар в живота. — Просто като я забелязах, не можах да изтрая, Чалън. Би било неразумно да очакваш подобна постъпка от мен, след като не съм я виждала цели девет месеца.
— Май си забравила чия беше идеята за нейното отсъствие.
— Прав си. Да взема сега да си бия главата в земята от срам.
— Жено, още малко и ще ме предизвикаш.
— Така ли? — отвърна с известна изненада тя. — Значи още не си ми ядосан?
— Импулсивността ти е разбираема. А сега пусни дъщеря ми, за да мога да я приветствам и аз както подобава.
„Както подобава“ означаваше да няма прегръдки на публично място, така че Чалън просто започна да я оглежда от главата до петите, като й повдигна брадичката и се взря в лицето й така, както бе направила и неговата другарка в живота. А после, за безкрайно изумление на младата жена, я придърпа към себе си и я прие във воинските си обятия. Макар да не я притисна към гърдите си, тя се усети заобиколена от неговата сила… и любов.
— Много липсваше на майка си — заяви официално, но с много чувство той.
Шанел засия. Когато разговаряше с Шака’анец, човек трябваше винаги да чете между редовете. Те рядко използваха местоимението „аз“; обикновено го заместваха с „един воин“ или, в случая на Чалън, с „майка ти“. Тя обаче знаеше, че той говори за себе си, а той знаеше, че тя разбира и неговата усмивка беше невероятно красива.
Не се беше променил изобщо по време на нейното отсъствие, но тя и не бе очаквала подобно нещо. През целия си двайсетгодишен живот не бе забелязала някаква промяна у своите родители; те като че ли не остаряваха. И в това нямаше нищо чудно, тъй като всеизвестен факт, бе че Шака’анците остаряват бавно и красиво. Колкото до Тедра, макар самата тя да не бе Шака’анка, продължаваше да полага изключително големи грижи за своето тяло, на което в много светове се гледаше като на смъртоносно оръжие. Но не и в този свят. Не и от страна на нейния другар в живота, който беше висок почти два метра и десет сантиметра, а силата му отговаряше на размерите.
— Толкова се радвам, че съм си отново у дома. И ви благодаря за аеробуса. Прекрасна изненада.
— Какъв аеробус? — попита Чалън.
— Чалън, мисля, че вече трябва да се прибираме в шатрата — намеси се припряно Тедра.
— Какъв аеробус? — повтори той, като сведе поглед към своята другарка в живота.
— Добре де, този, който й купихме. Нали за това я изпратихме в Кистран, за да се научи да пилотира. Да прави нещо полезно…
— Нещо, което бъдещият й другар в живота надали ще разреши — отбеляза тихо той. — Помисли ли за това, когато ме убеждаваше да я пусна в Кистран?
— Не, но ти очевидно си помислил — изпъшка Тедра. — Защо тогава се съгласи?
Чалън постави длан върху бузата й и внезапно се усмихна.
— И ми задаваш този въпрос сега, след всичко, което направи, за да получиш разрешението ми, чемар?
Бузите на Тедра пламнаха, но за щастие ярко розовият им цвят подхождаше чудесно на синьото чаури и пелерина. Само наметалото й трябваше задължително да бъде бяло или синьо, за да отбелязва принадлежността й към дома на нейния другар в живота, но днес в негова чест бе цялата в синьо, в това число и сандалите. А сега й се искаше да не го бе направила.
Отблъсна ръката му, но това само го разсмя. Карайки я да се засрами, той я наказваше, задето бе купила аеробуса, без да го сподели с него. Дано се разминеше само с това. Бе достатъчно да хвърли поглед към дъщеря си обаче, за да разбере, че тя също е наясно. По дяволите! Само това й липсваше на Шанел, още едно напомняне, че не е особено лесно да се справиш с воините. Идеше й да срита Чалън.