— Няма как да знаеш какво ще направи бъдещият й другар в живота… Или вече знаеш? — Очите й се присвиха леко. — Не си взел решение, без да ми кажеш, нали, скъпи?
Двете жени зачакаха напрегнато отговора му. Тедра бе готова да избухне. Шанел просто се страхуваше.
— Когато вземам такова решение, жено, не е нужно да те уведомявам. Не, все още не съм го взел.
Младата жена си отдъхна.
— Татко, искам да поговоря с теб във връзка с това.
— Може, но вземането на решението си остава моя работа.
Шанел заскърца със зъби.
— Това означава ли, че ще пренебрегнеш моите желания? Ами ако аз избера сама?
— В такъв случай аз пък се надявам, че ще бъда в състояние да приема твоя избор.
Младата жена премигна.
— Сериозно ли говориш? Наистина ли ще обмислиш моите предпочитания?
— Разбира се, керима — отвърна нежно баща й. — Нима мислеше, че няма да го направя?
Та той я обичаше. Желаеше щастието й. Ключовата дума обаче си оставаше „ако“. „Ако“ приемеше избора й, но „ако“ не го приемеше, щеше да се наложи тя да приеме неговия. Все пак това бе за предпочитане пред другото, а именно — баща й да вземе решение, преди тя самата да си е намерила някого.
— Звезди, ама вие действате наистина депресиращо — обади се с нескрито отвращение Марта. — Какво става с щастливото завръщане у дома?
Тедра се засмя. При тези думи и нейният другар в живота, и дъщеря й се намръщиха по абсолютно един и същ начин.
— Майко, с най-голямо удоволствие ти връщам компютъра.
Тедра обаче не я остави да махне от кръста си съоръжението за свръзка.
— Още не. Несъмнено ще искаш да разведеш насам-натам приятелите си, за които ми съобщи снощи Марта…
— Снощи се е свързала с теб, без да ми каже? — възкликна невярващо Шанел.
— Е, не знам защо не го е споменала. Да, двете побъбрихме надълго и нашироко. Във всеки случай, ще се чувствам по-добре, ако, освен Корт, до теб е и Марта. Сигурна съм, че баща ти е на същото мнение. Нали така, Чалън?
Тедра обаче продължаваше да гледа многозначително към дъщеря си и най-сетне тя се сети какво иска да й каже. Майка й не желаеше воините на Чалън да я следват по петите, не и днес. Днес бе единственият ден, в който можеше да бъде анонимна, без свита, издаваща знатния й произход. Само че Чалън дори не бе чул въпроса. Когато бе насочил очи към компютърната свръзка, погледът му бе привлечен от дрехите на дъщеря му и лицето му бе останало все така смръщено.
— Първо ще се прибере вкъщи, за да се облече подобаващо. Прилича на посетител.
— Остави я да си отдъхне, по дяволите — възкликна нетърпеливо неговата другарка в живота. — Току-що е пристигнала. А и какво от това, че прилича на посетителка? Една четвърт от хората тук са такива. Този път това действително не променя нищо, а и тя си носи пелерината. Нима наистина ще я накараш да си губи времето, след като си има гости, на които трябва да обърне внимание?
— Твоята Марта може да я трансферира…
— Сигурно се шегуваш — пресече го сухо Тедра. — Ще позволиш да я трансферират, когато случаят не е спешен и при положение че мразиш толкова трансферирането? — Тъй като Чалън изглеждаше искрено огорчен, тя побърза да добави: — Приятелите й я настигат. Нали няма да поставиш в неудобно положение дъщеря си заради такава дреболия?
За тези си думи Тедра получи само поглед, който говореше „почакай, докато останем насаме“. Шанел намести пелерината така, че да прикрие още повече дрехите й; очевидно щеше да ходи с тях, поне до края на деня.
— Състезанията ще продължат сигурно още дълго — обърна се Чалън към дъщеря си. — Можеш да ги наблюдаваш с приятелите си, но Марта ще трябва да те трансферира при мен, ако срещнеш някакви затруднения с воините, които не те познават. Ясно ли е, Марта?
— Пределно ясно, едри човече.
В този момент приятелите на младата жена се появиха в компанията на благородниците от Сентури III, които поискаха арогантно да привлекат вниманието на Чалън. Затова майка й намигна, усмихна й се и прошепна:
— Късмет, скъпа.
Марта започна да се смее.
— Моята Тедра е във върхова форма, какво ще кажеш? Обичам, когато започне да върти на пръста си този воин.
— Ти си й казала за желанието ми да се движа инкогнито, нали?
— Разбира се, че аз. Казах й всичко, момичето ми. Знаеше, че ще го направя.
Младата жена въздъхна.
— Добре, Марта, след като се налага да бъдем заедно до края на деня, постарай се да ме накараш да го забравя.
Глава 6
— Затвори си устата — обърна се Шанел към Карис. — Ще ти потекат лигите.
— Просто не мога да се сдържа, Шани — въздъхна приятелката й. — Виж само какви мускули!