Мускулите, запленили дотолкова Карис, наистина бяха внушителни. Състезанието, което наблюдаваха, беше за сила. В него двама мъже се хващаха за ръцете и всеки опитваше да накара другия да изгуби равновесие. На шейсет сантиметра зад тях в тревата бяха очертани линии — това бе позволеното отклонение. Онзи, който биваше избутан зад линията, губеше играта.
От мястото, където седяха двете приятелки, можеха да виждат по-добре гърба на единия воин и именно той бе пленил вниманието на Карис. За Шанел обаче тази гледка не бе нищо необичайно. Тя предпочиташе да наблюдава състезанията на посетителите, но Карис я бе домъкнала първо тук.
Главното събитие, което бе обсебило повечето арени, бе, естествено, боят с мечове. Шампионът сред посетителите накрая имаше право да застане срещу победителя измежду воините, но това не бе задължително. Така че бе напълно възможно да останат двама първенци. За момента обаче съревнованията бяха все още в етапа на елиминациите.
Единствено Карис остана с Шанел, както и, разбира се, Корт, който стоеше незабележим в мълчанието си. Сайра бе заминала за Шака-Ра с един от воините-придружители. Беше се уговорила да прекара деня с него още преди пристигането им в града. Джад почти не се отделяше от Дрен; и двамата се чувстваха некомфортно, заобиколени от толкова много гиганти, но боят с мечове ги бе пленил, затова бяха останали да ги наблюдават заедно с Яри.
Карис пък се интересуваше единствено от воините и това обясняваше защо все още двете се мотаеха в тази част на парка, където имаше малко арени за посетители. Шанел обаче се отегчаваше и очите й зашариха, първо към зрителите от отсрещната страна на голямата арена, после по-нататък, към палатките. Една от тях привлече вниманието й, тъй като приличаше на миниатюрно копие на бащината й шатра. В този момент от нея излязоха четирима мъже.
Бяха далеч, така че не можеше да различи чертите на лицата им, обаче привлякоха вниманието й. Очевидно бяха посетители, тъй като имаха черни коси, но в същото време и четиримата бяха високи, едри и мощни като воини. Звезди, от коя планета идваха?!
Мъжете поговориха малко пред палатката, след което се разделиха: двама тръгнаха към централната част на парка, а другите двама — към края, където стоеше Шанел. Те бяха абсолютно еднакво високи, а когато наближиха, видя, че са млади, вероятно с четири-пет години по-големи от нея самата и красиви. Задържа дъх с надеждата, че ще спрат на арената пред нея. Точно това и направиха.
О, Звезди Небесни, единият беше наистина великолепен! Просто не можеше да отдели очи от него. Не беше просто красив, бе чувствено привлекателен. Черната му коса бе дълга и гъста и галеше широките му рамене. Кожата му бе тъмна, със златист оттенък, гърдите и ръцете — огромни, може би по-широки от гърдите и ръцете на доста от воините, които познаваше. Долавяше се нещо арогантно в четвъртитата му челюст, в твърдите, изсечени устни и дебелите черни вежди, които в момента бе леко сбърчил.
Младата жена продължаваше да го съзерцава, когато очите му минаха през нея мимоходом и… веднага се върнаха. Бяха сини, светли като небето по обяд и смущаващи с излъчващата се от тях сила; накараха я да се почувства доста странно…
Шанел извърна поглед към арената и в същия миг чу гласа на Марта.
— Ако съм те разчела правилно, кукличке, ти току-що си изгуби ума.
— Звезди, значи това било!
В началото й се стори, че я стисна в корема — без болка, просто непознато и силно приятно усещане.
Компютърът се изсмя.
— Добре, и къде е той? Трябва да видя лично този невероятен екземпляр.
Внезапно младата жена се почувства нервна и уплашена. Не желаеше Марта да разбере, че е посетител.
— Не още, Марта. Искам да бъда сигурна, че всичко това не е просто плод на въображението ми.
— Цялото ти същество пламна. А това не става в резултат на фантазии.
— Какво говори твоята Марта, Шани? — попита Карис.
— Нищо. Как се справя твоят воин? — Още не бе довършила, когато въпросният мъж победи и приятелката й се развика от щастие. Шанел се усмихна; усети как част от тревожността й започва да изчезва. — Няма да можеш да се запознаеш с него, ако продължава да побеждава, освен ако никой повече не се осмели да го предизвика.
Съдията вече въвеждаше следващия воин — пак висок два метра и десет сантиметра. Карис се намръщи.
— Но аз не желая той да изгуби.
— Ако е напреднал достатъчно в елиминациите на тази арена, загубата тук може да не доведе до отпадането му от състезанията.
Нейната приятелка обаче вече не я слушаше, погълната от току-що започналия двубой. Шанел се възползва от възможността да хвърли отново поглед към чернокосия посетител и отново срещна сините му очи. Звездици! Нима я бе наблюдавал през цялото време! Почувства се отново нервна. Искаше да предизвика интереса му. Нямаше да протестира ни най-малко, ако той се приближеше, сграбчеше я за ръката и я поведеше нанякъде. Но той, разбира се, нямаше да направи такова нещо. Той бе посетител от друга планета. Посетителите, поне повечето от тях, вършеха всичко цивилизовано. Каква загуба на време!