— На твое място не бих ликувала. — Шанел се приближи, също усмихната. — Преди да разреши Корт да ми стане покровител, баща ми настоя за още нещо. Никой да не прави секс с мен, докато не ме дадат на моя другар в живота. Ако не вярваш, само опитай да ме докоснеш в присъствието на моя покровител и ще разбереш какво означава да те стъпчат.
— Но това е… това е… Не може да бъде! Програмирането на андроидите така, че да могат да нараняват хора, е против законите на Сентура Лийг. Те са изключително силни, десет пъти по-силни от най-силните хора. Атакуват ли, неминуемо убиват!
— Вярно е, но Корт е програмиран не да убива, а само да понатупа порядъчно виновника. Точно това имаше предвид баща ми, когато настоя за вкарването на тази програма.
— Но законите…
— Не важат в Шака’ан, Джад. Ние не сме в Сентура Лийг, а баща ми е шодан на Шака-Ра, закон в закона. А и онова, което Корт би сторил на мъжа, който ме докосне, ще е нищо в сравнение с реакцията на баща ми или брат ми, ако само чуят нещо такова. — Спря за момент и направи физиономия. — Разбира се, ако не го одобрят.
Извънредно варварско. Карис, тяхната обща приятелка, му бе казала, че Шанел споменала нещо подобно и пред нея. Бащата трябвало да одобри мъжа, на когото ще я дадат, или да го избере сам, независимо от нейното мнение.
Именно поради тази причина Джад бе предприел пътуването до Шака’ан. Възнамеряваше да се срещне с баща й. Ако получеше разрешението му, тя щеше да бъде негова, без да може да се възпротиви. Щеше да бъде негова…
— Мислите ти сякаш са изписани на екран, господин Се Моер. — От интеркома на стената зад тях се разнесе изпълнен с презрение женски глас. — Нима наистина мислиш, че баща й ще ти я даде само защото си му я поискал? Неговите собствени воини безуспешно я искат вече няколко години; Защо смяташ, че той ще удостои с подобна чест един хилав кистранец с жълто около устата?
Джад се изчерви от унижение. Преди да се качи в транспортния Роувър на Шанел, не бе и предполагал, че е възможно човек да мрази компютър. През изминалите две седмици обаче бе открил, че това е напълно възможно.
— Ще се видим за вечеря, Шанел — заяви сухо той и излезе от гимнастическата зала.
Младата жена го изпрати с поглед, а после насочи очи към интеркома.
— Не беше много любезно от твоя страна, Марта.
— Не съм програмирана да бъда любезна, момичето ми. Колко пъти още ще трябва да отказваш на това момче, преди да разбере? Майка ти никога не би се примирила с подобна дразнеща настойчивост. Защо я търпиш?
Шанел въздъхна.
— Прекалено меко сърце имаш. Не че и Тедра не става отстъпчива в определени случаи… но никога не позволява другите да го забележат.
— Марта, нямам настроение да изслушам още една лекция за собствените си недостатъци. Кога ще се откажеш от опитите си да ме превърнеш в копие на моята майка?
— А ти кога ще разбереш, че дори не бих опитала да направя подобно нещо? Не е необходимо. И без това приличаш на нея повече, отколкото си даваш сметка. Просто ти трябва малко повече време да осъзнаеш желанията си.
Шанел се засмя и излезе грациозно от застланата с омекотяваща материя част на залата.
— Ето защо сега това противно момченце пътува с нас към Шака’ан.
— На теб още не ти е писнало съвсем от него, понеже знаеш, че няма да се опита да вземе онова, което желае, както би постъпил истинският воин. Решила си да оставиш Чалън да запознае хлапака с някои страни на живота в Шака’ан, а баща ти никога няма да те даде на мъж, който не е в състояние да те защитава. Но най-същественото е, че си поласкана, задето смехотворните ти страхове, че само воините те намират привлекателна, се оказаха неоснователни.
Младата жена се взря в интеркома. Фактите наистина бяха такива.
— Марта, кога, по дяволите, ще престанеш да четеш хорските мисли?
— Не се налага да чета мисли, момичето ми. Само разпознавам мотивите още преди вие самите да сте си дали сметка за тях.
— Знаещ какво възнамерявам да направя?!
— Аз най-върховният пример за онова, което може да постигне в наши дни технологията ли съм, или какво? — попита Марта с присъщия си тон, който караше другите да се чувстват по-низши.
Шанел се приближи до един стол и се отпусна тежко отгоре почти без да усети движението му, докато той се приспособяваше към извивките на тялото й. Корт застана зад нея и започна леко да масажира напрегнатите й вратни мускули.
— Мисля, че поне веднъж можеше да запазиш нашата малка тайна…
От интеркома долетя съвършена имитация на кратко изкискване.
— Майка ти не е глупава. Но не ме гледай така нещастно. Тя иска същото, което и ти. Не си ли го разбрала още? Ти си нейното момиченце, Шани, нейното творение. Тя не предполагаше какво означава това, докато не се появихте вие двамата, и чувствата, които я изпълниха, я свариха напълно неподготвена. Тя може да обича баща ви до дъното на душата си, но няма да се замисли, ако трябва да му се противопостави заради теб или брат ти. Това се нарича майчинство и то обсеби Тедра.