— Да не си посмяла! Майка ти го направи веднъж и я поискаха.
— И виж колко хубаво завърши цялата тази работа.
— Шани…
Гласът на Марта бе прекъснат, но младата жена знаеше, че тя все още можеше да наблюдава и да чува, затова додаде:
— Много съжалявам, Марта, но вече съм направила своя избор. — Потупа свръзката на кръста си. — Ще поговоря с теб по-късно.
— Струва ми се, че този мъж иска да го предизвикам — отбеляза внезапно Корт и Шанел видя, че нейният „избор“ се бе вторачил право в андроида.
— Не го гледай! Отдалечи се! Той мисли, че си с мен.
— Но аз наистина съм с теб.
— Знаеш какво имам предвид. И стига си се хилил. Не е смешно. Той е посетител. За разлика от воините, посетителите ревнуват поради най-смехотворни причини, а аз определено не искам да започна тази връзка с ревност.
— Може би все пак трябва да задоволя желанието ти. — Шеговитото настроение на андроида очевидно бе във вихъра си. — За да му покажа, че съм само една машина.
— Добре, вече си разигра шегичката, Корт. Аз обаче искам да се запозная с този човек. Говоря съвсем сериозно. Така че присъствието ти не е наложително, поне за известно време.
— Знаеш, че не мога да го направя, Шани.
— Тогава ме дръж под око, но така, че той да не те вижда. Можеш…
Шанел млъкна. Вече беше късно. Посетителят приближаваше, давайки знак на съдията, че няма да продължава нататък и дългите му крака го отнесоха до Шанел, преди да е събрала мислите си. Мъжът не отделяше поглед от Корт.
— Ако не желаеш да участваш в състезанието, бихме могли да отидем да уредим въпроса насаме.
Говореше по типичния за Шака’анец начин, само дето имаше съвсем слаб акцент, при това много мелодичен. Долната челюст на младата жена увисна, тъй като това си бе открито предизвикателство. На андроида обаче ситуацията все още му се струваше изключително забавна и той се усмихна на непознатия.
— Можем да го направим, но не смятам, че е необходимо. Жената вече направи избора си.
Светлосините очи се спряха върху Шанел. Въпреки внезапното унижение, тя осъзна, че стои пред емоции, каквито не бе изпитвала досега. Разгорещени… необуздани… плашещи… Те обаче отлетяха в мига, в който посетителят отново погледна към Корт, оставяйки я да се пита, разтърсена до мозъка на костите, дали просто не си бе въобразила всичко това. Но определено не си бе въобразила дръзкото заявление на андроида.
— Ще те изключа заради тези думи — прошепна Шанел. Усещаше, че бузите й все още горят.
Двамата мъже предпочетоха да не я чуят, а може би и наистина не я чуха, впили погледи един в друг. Посетителят се бе вторачил в косата на Корт.
— Ти от изток ли си?
— Не.
— От тази планета?
— Не съм родом оттук.
Това очевидно бе достатъчно, тъй като непознатият насочи отново вниманието си към Шанел. Струваше й се забавно, че бе помислил Корт за воин, макар да нямаше нито височината, нито издутите бицепси, характерни за воините. Можеше да си позволи да се позабавлява, тъй като този път светлосините очи не я смутиха, а я огледаха просто с любопитство, интерес и възхищение.
— Той ти е само придружител, така ли?
— Да, придружител, приятел… и андроид.
— Андроид?
Произнесе думата така, сякаш не знаеше какво означава, но младата жена реши, че в този момент само едно нещо имаше нужда от уточняване.
— Той ще ни остави насаме, ако искаш да… поговорим.
Посетителят обаче предпочиташе да се изразява буквално.
— Аз няма да се задоволя единствено с говорене.
Значи щяха да си говорят директно, така ли? Шанел се усмихна. След като той не беше воин, тя можеше да бъде колкото си иска дръзка.
— Нито пък аз.
Усмивката, която се появи на лицето на непознатия при тези думи, накара коленете й да омекнат. Как бе възможно привлекателността му да се удвои само с едно извиване на устните? Мъжът се наведе, мина под дебелия кабел, който опасваше арената и застана пред нея толкова близо, че я смаза с размерите си.
Той беше по-нисък от баща й с не повече от пет сантиметра, което означаваше, че се издигаше с почти трийсет сантиметра над нея. А раменете му… Приятно бе да се гледа подобно тяло, но на нея й се искаше да не бе толкова висок и силен. Това бе една от причините да не желае воин. Как човек да се защитава, когато има вземане-даване с толкова едър мъж? А този грамаден посетител вероятно не притежаваше самоконтрола, характерен за воините, който не им позволяваше да нараняват случайно или умишлено жените.
Изведнъж Шанел осъзна, че ако продължаваше в този дух, можеше да си докара нежелана болка. Той наистина беше прекрасен. А тя вече бе изгубила ума си. Това не можеше да бъде променено.