Предупреждението в погледа и тона на Тедра бяха достатъчни, за да разбере той, че Шанел не знаеше за какво всъщност се състезаваха воините. Но преди Фалон да бе успял да отговори каквото и да било, неговата домакиня даде разрешение на дъщеря си да се оттегли, ако желае, и както се разбра, тя точно това и желаеше, тъй като побърза да се възползва от предложението.
Младият мъж я проследи с поглед; знаеше, че не може да я спре, нито да я последва. Беше крайно мъчително да няма никакви права над тази жена, като се има предвид какви бяха чувствата му към нея. Тя щеше да му стане другарка в живота. И той искаше да го уреди незабавно.
Погледна към бащата на тази, по която въздишаше, но майката изглежда прочете мислите му.
— Няма да спечелиш нищо, като я поискаш сега. Чалън не е сляп. Вече е разбрал интереса ти. Но той няма да вземе каквото и да било решение преди края на състезанията, затова ще трябва да изчакаш като всички останали.
Сега вече погледът му бе вперен в Тедра, изпълнен с недвусмислено нетърпение.
— В такъв случай искам тя да знае защо се включвам в състезанието.
— Сигурна съм, че искаш, но аз не искам. Ще я заболи много, ако разбере какво е направил баща й. Твоята гордост по-важна ли е?
Фалон се поколеба само за миг.
— Не… Ще бъде както желаеш.
— Онова, което желая, е дъщеря ми никога да не те бе виждала.
Думите й прозвучаха прекалено разгорещено, за да не разбере какво ги бе породило.
— Ти знаеш, че тя ме дари с първия си път и не го одобряваш?
— Не си разбрал правилно — отвърна Тедра. — Бях много щастлива, че най-сетне е направила своя избор… докато не видях пораженията. Вместо да я изпращам веднага в медитеха, трябваше да оставя баща й да ги види.
Това изказване сипа сол в раната.
— Не съм имал намерение да й причиня болка. Никога повече няма да се повтори.
— Нито Шани, нито аз самата сме склонни да го повярваме.
— Аз обаче ще я убедя.
— Както виждам ти наистина си сигурен в това, но решимостта сама по себе си не винаги върши работа… за щастие.
Ван’иър настръхна; даде си сметка, че за малко да изгуби самоконтрол заради приказките на тази жена.
— Значи ме осъждаш, без да си запозната с всички факти?
— Отново грешиш, воине. Знам за случилото се повече, отколкото ми се иска. Не само Шани ми разказа, между другото, тя не те вини, само не желае да го преживее отново, а и Марта. Може и да не ти се вярва, но аз бях на твоя страна. В крайна сметка тя бе избрала именно теб и това е много по-важно от някакви си страхове, които са я завладели временно, както и от твоята невъздържаност. И двете могат да бъдат поправени. Точките в твоя вреда обаче продължиха да се натрупват и везните вече натежаха в другата посока. Послушай съвета ми и се откажи.
— Никога!
— В такъв случай те очакват разочарования, тъй като вече не става въпрос само за това, което си направил, а и за онова, което си.
Тедра се оттегли с тези загадъчни слова и го остави да размишлява, сам и объркан. Но не за дълго. Младият мъж се приближи до Далден и попита:
— Какво съм сега, което не бях преди, та майка ти се е настроила така срещу мен?
В първия момент Далден не успя да отговори на тази гатанка, докато не си спомни думите, изречени от Тедра на балкона.
— Звезди, трябваше да се досетя, че ще реагира така. Извинявай, Фалон, грешката е моя. Споменах, че притежавате роби.
— Е, и?
— Майка ми мрази робството.
— А сестра ти?
— Също.
Ван’иър въздъхна тежко. Точки в негова вреда? Трудностите се увеличаваха и тези вече изглеждаха непреодолими.
Глава 16
Фалон се вмъкна тихо в стаята и затвори вратата към коридора. Вътре се стелеше приглушена светлина. Леглото бе единственото, което го интересуваше и той помнеше много добре къде се намира. Приближи се безшумно и вече бе преполовил разстоянието, когато забеляза, че в него не лежеше само едно тяло. Второто не бе човешко! Насреща му в мрака проблеснаха котешки очи. Последва мъркане, което вероятно се чуваше дори навън, в коридора. То обаче не събуди Шанел, която сигурно бе свикнала с този звук.
Но младият мъж не беше. Той застина насред стаята. Не можеше да реши дали иска да се сгуши до един възрастен фембеър. Звярът обаче мъркаше и очевидно бе опитомен. Фалон тръгна отново към леглото.
Този път го възпря глас.
— Кога смяташ да кажеш нещо, Корт? Може би след като легне в леглото с нея?
— Чаках теб, Марта. — Вторият глас идваше от противоположната посока. — Воините не се плашат от мен дори след като им покажа какво мога. Затова пък ти…