— Не можеш да направиш това с Марта, Фалон. Тя принадлежи на майка ми. И освен това е най-добрата й приятелка. Ако с нея се случи нещо, майка ми ще бъде съсипана. Не бих могла да ти го простя. Баща ми също няма да ти го прости, а майка ми ще се опита да те убие. И за какво? Защото те е ядосала? Марта ядосва всички, рано или късно. Тя просто си е такава.
— Значи тя е поредната машинария, от която не мога да се отърва, защото ще те разстроя?
Вече не звучеше много ядосано и когато бузата му се докосна до нейната, тя разбра причината. Беше се притиснала силно в него и очевидно той ценеше високо този факт. Но не я прегръщаше. Искаше да докаже, че обещанието му да не я докосва е напълно сериозно. Тя обаче го докосваше и цялото й тяло тръпнеше от неустоимо сексуално желание. Дяволите да го вземат! Как бе възможно да продължава да й въздейства по този начин, след като мразеше всичко, свързано с него? Привличането обаче изобщо не бе намаляло. Но този път нямаше да му се подчини.
Отдели се от него и го изгледа с, както се надяваше, непроницаемо изражение. Затова пък неговото бе повече от красноречиво. Той наистина я желаеше. Светлосините му очи блестяха от страст. Заля я нова вълна на желание, още по-силна от предишната, толкова мощна, че не бе способна да мисли за нищо друго.
Преди да е направила нещо глупаво, водена от плътските изкушения, аудиовизуалната конзола в ъгъла се раззвъня. Шанел се обърна към нея и даде разрешение да говори; макар да знаеше кой се обажда, беше благодарна, тъй като това я спасяваше от самата нея.
Гласът на Марта прогърмя.
— Кажи ми поне една причина да не го запокитя насред стадо диви фембеъри.
Младата жена искаше да се отърве от Фалон, но не желаеше смъртта му. Тази мисъл я развълнува толкова, че успя само да промърмори:
— Защото… защото… просто така.
— Е, не можем ли да бъдем малко по-конкретни?
— Просто забрави, Марта! Фалон си тръгва веднага…
— Дяволски си права. На минутата.
— Не! — изпищя младата жена и се обърна. Трансферирането обаче ставаше за части от секундата и него вече го нямаше. — Къде го изпрати?
— Успокой се, момичето ми. Той вече е в стаята си, където трябваше да го върна още преди да те бе събудил.
Шанел впи вбесено поглед в конзолата; ужасът, който бе изживяла току-що, се преобразуваше в гняв.
— Не трябваше да си доказваш силата, дяволите да го вземат! Можеше да го оставиш на мира. Веднъж и аз да контролирам положението, а ти го предизвика. Защо?
Ако компютърът можеше да свие рамене с абсолютно безразличие, несъмнено щеше да го направи.
— Просто си вършех работата.
Невъзможно бе да се спори с Мок II, затова младата жена предпочете да излее гнева си другаде и се обърна.
— А как стана така, че ти просто си седя там през цялото време, Корт? Не ме ли чу, като му казах да си тръгне? Не трябваше ли да направиш поне някакво усилие да му помогнеш да го изпълни?
— Първо трябваше да понесе яростта ти, Шани, тъй като именно той я бе предизвикал. А след като му се накара, не те чух повече да му казваш да си върви. Нито пък той те е докосвал, освен за да облекчи болката ти. Ти го докосваше.
— Откога започна да анализираш ситуациите, преди да действаш? — изпъшка в отговор тя, вече не толкова разгорещено.
— Ами, Марта ми обясни, че понякога „не“-то в устата на жена, която си е изгубила ума по някого, не означава „не“.
— Марта!
— Добре де. Той ми задаваше толкова много въпроси; какво трябваше да му отговоря аз? Че мразиш този воин, след като буквално се задъхваш всеки път, когато го видиш? А освен това ти не искаш Корт да се разправя с него. Гордостта на твоя Фалон може да не го изтърпи. Много по-добре е да му се даде урок чрез нещо, срещу което е безсилен.
На Шанел не й стана много приятно, когато се оказа, че привидната лудост на Марта всъщност е истинска мъдрост.
— Лягам си. Дори не ми се мисли колко ще бъде ядосан този воин при следващото ни виждане, нито пък желая да си спомням повече колко полезни ми бяхте и двамата. Може би трябваше да върнеш Фалон в стаята му, преди да ме бе събудил, тъй като сега ще имам още една причина да се притеснявам.
— Е, не очакващ да бъда винаги безпогрешна, нали?
При тези думи младата жена за малко не се задави.
Глава 17
На следващата сутрин, в мига, в който Тедра влезе в своя будоар, където се намираше главният терминал на Марта, от него се разнесе недоволният й глас:
— Отвратително! Колко време прекарваш в леглото? Не ти ли омръзна да правиш секс все с един и същи мъж?