— Разбира се. Както кажеш, скъпи. — После побърза да отвлече вниманието му от темата за ухажорите на Шани. — Той обаче не е чак толкова добър. Ти ще можеш да се справиш безпроблемно с него.
— Прекалено се гордееш със своя другар в живота — опитваше се да звучи учуден, но не успя да скрие огромното си задоволство.
— И с пълно право.
Тя се усмихна и притисна бедрото си към него, след което се запъти нанякъде, последвана от смеха му. Тедра се наслаждаваше на този звук, като си мислеше, че само след няколко дена вероятно вече нямаше да може да го слуша, и то за дълго.
Глава 18
Фалон беше в коридора, когато на следващата сутрин Шанел отвори вратата на своята стая. Очевидно чакаше нея, тъй като стоеше неподвижно, облегнат нехайно на отсрещната стена. Очевидно бе също така, че тя отново не желаеше да разговарят, тъй като побърза да затвори вратата.
Той обаче не опита да влезе насила, както бе постъпил предишния ден, нито почука. Просто не направи нищо. Шанел стоеше в нервно очакване и бездействието му само увеличи още повече нейното безпокойство.
Нямаше намерение да стои дял ден в стаята си само защото този човек не разбираше, когато му кажат „не“. Щеше да излезе, без да му обръща никакво внимание, все едно, че го няма.
Точно това и направи. За всички Шака’анци обаче бе добре известно, че няма как да не се обърне внимание на воин, който иска противното.
И Фалон тръгна след нея.
— Къде ще ходиш днес, Шанел?
Тя не отговори; просто си продължи по пътя. И изведнъж се озова с гръб към стената, обградена от двете страни от силните му ръце.
— Къде ще ходиш?
В продължение на две секунди мислеше да не му отговаря. Той обаче имаше толкова решителен вид. Със сигурност щеше да я държи тук, може би и цял ден, ако не му кажеше.
Затова отвърна студено:
— Чух, че не си падаш по посетители, а аз се готвя да прекарам деня в компанията на моите приятели — посетители.
— На състезанията?
— Не е твоя…
— Отговори!
— Няма да отговоря, по дяволите! Къде смяташ, че ще стигнеш по този…
— Бялата ти пелерина ми хареса повече — прекъсна я отново той, като заопипва дрехата й и поведе разговора в друга посока. — Беше в моя цвят.
Младата жена дръпна рязко плата от ръката му и го изгледа.
— Казах ти, че никога повече няма да нося бяло.
— Ще носиш — заяви с непоколебима увереност Фалон. — Ще носиш моите цветове и това ще ти доставя радост. Ще дойде ден да искаш всички да разберат, че си моя.
Лицето й стана пепеляво.
— Говорил си с баща ми, нали?
— Още не.
Бузите й порозовяха; погледна го с облекчение.
— Не го прави. Казвам ти го напълно сериозно, Фалон. Ще те направя нещастен.
— Мъчно ми е, че мислиш така, керима.
„Той шегува ли се?“
— Сигурна съм.
— Кажи ми защо и аз ще ти докажа, че не си права.
Шанел го изгледа невярващо. Този път вече несъмнено се шегуваше.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че не си робовладелец? Или че не си воин? Че вие, ба-хар-анците, не наказвате своите жени и за най-дребните им прегрешения? Че не си непреклонен, че не си избухлив…
— Достатъчно! — заяви разпалено младият мъж. — Ти ще ме обикнеш, въпреки всичките си възражения.
— Забравих да прибавя арогантността.
Саркастичният й тон го намръщи.
— Имаш нужда от урок за това как да се държиш с един воин. Ще се погрижа, когато станеш моя.
Шанел не желаеше да се поддава на заплахата, която звучеше в употребата на думата „когато“, вместо „ако“.
— Ето, това е класически пример на причината, поради която не те искам, Фалон. Още не съм твоя, а ти вече планираш как ще ме накажеш.
На лицето му се изписа още по-голямо недоволство.
— Трябва да се каже на баща ти, че не ти е обърнал достатъчно внимание в това отношение.
В крайна сметка бе успял да я сплаши. Наказанията на баща й не бяха нищо в сравнение с тези на Ван’иър, но въпреки това не й се искаше да прекара следващата седмица в белене на фалаа в кухнята. На всичкото отгоре миризмата на фалаа бе толкова силна и неприятна, че проникваше в кожата и дрехите и после хората избягваха онзи, който си бе имал работа с нея, докато тя не се разнесеше. Може би в крайна сметка това нямаше да се окаже чак толкова лоша идея. Младата жена се усмихна, като си представи как Фалон, вдъхнал носещата се от нея неприятна миризма, бърза да свие в друга посока.
Той обаче изтълкува неправилно усмивката й.
— Мислиш, че няма да му го кажа?
— Напротив, искам да го направиш. Ще ми бъде интересно да видя с какво ще си запълниш времето, когато няма да имаш възможност да ми досаждаш.