Постижението му не бе изненадало младата жена, тъй като предишния ден вече бе станала свидетелка на майсторството му с меча. Той всъщност нямаше загуба в нито едно състезание. Шанел стоеше до своите родители и нямаше причина да се притеснява, че Фалон може да се приближи и да й каже нещо по-интимно. И той не го направи. Погледна към нея един-единствен път, но не показа с нищо, че я е забелязал.
Започваше да мисли, че вече не възнамерява да я иска от баща й. Може би най-после наистина бе приел присърце отказа й. Разбира се, не беше изключено да й е все още толкова ядосан за последната реплика, че да смята за по-безопасно да не се приближава до нея, докато не се поуспокои.
Когато обаче извикаха неговото име, изведнъж стана неспособна да мисли за нищо друго, освен за предстоящия двубой.
— Нали не се страхуваш, че може да пострада? — попита я Тедра.
— Разбира се, че не.
В тези състезания обаче се бе проляла немалко кръв. Използваха се тъпи мечове, но дори така те можеха да бъдат смъртоносни. И макар целта да бе обезоръжаването, а не раняването или осакатяването на противника, нещастните случаи бяха неизбежни. А отговорът на Шанел беше голяма опашата лъжа.
Майка й го знаеше, затова рече:
— Радвам се да го чуя, тъй като би било пълна загуба на време да се тревожиш за един толкова добър с меча воин. Той знае, че ще победи. А подобна увереност обикновено помага да се случи точно това. Почти ми се иска обаче да загуби. Не заслужава да получи това, към което се стреми.
Младата жена настръхна.
— Да не би татко…
— Не, още не. Но се страхувам, че въпросът ще бъде зададен преди края на деня. Страхувам се също така, че баща ти вече е взел своето решение. Не мога да разбера защо, но той определено харесва твоя младеж.
— В такъв случай ще се наложи да замина — отвърна тихо Шанел и раменете й увиснаха.
— Не се тревожи за това, Шани.
Младата жена я разбра погрешно; реши, че майка й възнамеряваше просто да се опита да убеди Чалън да не дава съгласието си. Тя обаче не можеше да си позволи подобен риск, не можеше да си позволи да се намира в близост до Фалон, ако майка й се провалеше и баща й дадеше съгласието си.
— Майко, знаеш, че ако татко се съгласи, двамата с Фалон ще бъдем свързани до края на живота си, независимо от моето желание. Знаеш колко дяволски лесно е това. Баща ми е свързал живота си с теб, а ти дори не си подозирала.
— Така е. — Тедра не сдържа усмивката си при спомена за собственото си непознаване на Шака’анските обичаи по онова време. — Но аз ти казах да не се притесняваш. Ще бъда там и ще чуя, ако Фалон получи разрешение да произнесе онези думи. Марта вече е предупредена, затова не се изненадвай, ако внезапно се озовеш на Роувъра.
Гърлото на младата жена се сви мъчително. Беше казала, че ще го направи. Нали бе прекарала почти цяла година в учене как да управлява ракети за преодоляване на големи разстояния именно за да бъде подготвена за подобна ситуация? Бе твърдо решена да замине, ако баща и й избереше мъж, когото тя не можеше да приеме. Дълбоко в себе си обаче се бе надявала да не се стигне до това.
— Баща ми знае ли, че не желая Фалон?
Майка й я прегърна през кръста и попита внимателно:
— Готова ли си да му обясниш причината?
Шанел пребледня. Тя нямаше как да бъде обяснена, без баща й да разбере, че вече не е девствена. Предпочиташе да го ядоса, като замине, вместо да го разочарова, задето бе отдала невинността си, преди да намери своя другар в живота. Беше наистина смешно да се чувства по този начин особено като се има предвид, че го бе направила без никакви угризения.
Младата жена поклати отрицателно глава и майка й каза:
— Ще се постарая да научи поне за останалите ти възражения, макар, честно казано, да не смятам, че това би променило нещо… освен ако някой от другите воини не е привлякъл вниманието ти. Може би някой от финалистите?
Шанел направи кисела физиономия.
— Ако исках да се свързвам с воин, можех да избера и Фалон. Той поне все още… ме кара да искам да не е воин.
Майка й едвам се сдържа да не се усмихне при тази забележка.
— И аз така мислех. Затова, Шани, бъди готова за незабавно потегляне. Може би ще искаш да се сбогуваш още сега с приятелите си. Очите на Шанел се разшириха.
— Звезди, напълно забравих за Карис и останалите!
— Марта обаче не е забравила. Тя вече уреди с Центъра връщането им до Кистран с един от корабите, който заминава след няколко дена. Аз също ще се погрижа.
„Ако не я оковяха с вериги за стената заради нейното участие в бягството на дъщеря й.“