— Не позволявай на ината си да причини страдание и на двама ни, жено.
— Е, след като така или иначе съм обречена, нека поне да си заслужава.
Търпението му очевидно започваше да се изчерпва.
— Ще престанеш незабавно да ме предизвикваш!
— Искаш ли да се хванем на бас?
Чалън я съзерцава известно време, след което въздъхна и посегна към компютърната свръзка, прикрепена към колана му.
— Брок, по-добре се свържи с Марта. Ще уредя с нея този въпрос.
Брок не отговори веднага.
— Марта или е изключена — рече най-сетне той, — или се е отдалечила толкова, че не мога да се свържа с нея.
Шоданът впи отново поглед в своята другарка в живота; сега вече по лицето му бе изписано явно подозрение.
— Къде е Марта?
— Нали го чу — отговори безгрижно Тедра. — Недосегаема за него… недосегаема и за теб.
В този момент Брок обяви с истинско мъжко разочарование:
— От Центъра за посетители току-що ме информираха, че Роувърът вече не е в Космическото пристанище.
— Шанел е напуснала планетата! Дала си й разрешение да вземе Роувъра?!
— Ако не бях позволила на Марта да я отведе оттук, щеше да тръгне сама и никога повече да не я видим. Дори сега тя си мисли, че изобщо няма да се връща, дотолкова е категорична в нежеланието си да се свърже с воин. Ако си бе направил труда да я попиташ, щеше да ти го каже сама. Но не, ти цепеше право напред, типично по варварски и настояваше, че всичко трябва да става или по твоя начин, или изобщо да не се случва. Е, тя пък иска да стане по нейния начин.
— С твоята подкрепа, жено. Иначе нямаше да може да замине. Ти посрами този дом. Лиши този воин от правото му да защитава своята другарка в живота.
Тедра погледна към Фалон — той бе стоял безмълвно край басейна през цялото време, вероятно изпаднал в шок от това, че една жена си позволява да спори с воин.
— Тя още не му е другарка в живота.
— Но ще му стане в мига, в който я открие — напомни й шоданът. — Това го знаеш много добре.
Може би беше време да го поуспокои.
— Тя ще отсъства само няколко седмици. Марта ще се погрижи. Ще работи върху Шани и ще й помогне да се пребори със страховете си.
— Чаках два изгрева, за да поискам своята другарка в живота — проговори Фалон. — Няма да чакам повече. — Обърна се към Чалън. — Има ли начин да я последвам?
— Може да се уреди.
— Не! — възкликна невярващо Тедра.
Знаеше много добре, че това наистина можеше да се уреди. Защо не бе помислила за подобна възможност.
Сега вече гневът й се насочи най-вече към самата нея, тъй като очевидно нямаше да успее да защити дъщеря си. Но го изля върху младия мъж, крещейки с цяло гърло:
— По дяволите, какво трябва да направя, може би да те предизвикам, за да те накарам да отстъпиш за известно време? Шани има нужда от време, за да размисли и да стигне сама до извода, че животът с теб не би бил чак толкова лош. Ти знаеш, че е така, моят другар в живота го знае, дори аз съм наясно с това, но Шани… не… е! Ако я намериш, преди да е готова, тя просто ще ти се съпротивлява. Това ли искаш, воине? Ако пък чак толкова искаш още една битка, аз съм насреща.
Ако се съдеше по изражението на Ван’иър, той не прие сериозно предложението й, а гневът й просто не го впечатли.
— Сега вече тя е моя и аз трябва да я защитавам, но нея я няма и аз не мога да го направя. Няма да стоя тук, без да върша нищо. Тревогата ти обаче е напразна. Когато я открия, няма да й позволя да ми се съпротивлява.
Тези думи можеха да му се разминат пред всяка друга Шака’анска майка, но не и пред жената, която вярваше с цялата си душа в правото на свободен избор.
— Това реши въпроса, воине. Аз те предизвиквам.
Фалон не се изсмя на този абсурд — жена да предизвиква воин. Само се усмихна. Тедра обаче не се интересуваше от реакцията му. Тялото й зае бойна поза. В същия миг чу вика на своя другар в живота:
— Недей!
Тя обаче не му обърна внимание и миг по-късно срита Фалон в гърдите.
Той бе напълно неподготвен, тъй като действително не бе очаквал да го атакува, изгуби равновесие… и се озова в басейна. Когато се показа, отърсвайки се от водата, небесносините му очи се впериха разпалено в Тедра.
— Няма да се бия с теб, жено.
— Как не. Няма да ти позволя да откажеш. Хайде, воине! — Повика го с пръсти да излезе от басейна. — Как е да нямаш избор?
За нещастие, в този момент се намеси Чалън. Той застана зад Тедра и се обърна към младия мъж.
— Никой няма да те обвини, че си отказал да приемеш предизвикателството на майката на твоята другарка в живота. Може би ще ми позволиш аз да заема мястото й?
— Не — прошепна Тедра. В същия момент обаче Фалон кимна с благодарност. — Чалън, не! Щях да го помоля само да даде на Шани времето, което й е нужно, за да преодолее страховете си! Това е всичко. Не бих го посрамила.