— Но ако пък е истинска и ние не й помогнем, тя няма да има друг избор, освен да се обърне към арморуанците — отбеляза Лейнар. — Те ще бъдат на седмото небе от радост, че са я пипнали заедно с кораба й особено ако той се управлява автоматично.
— Как е възможно?
— От някаква машина, наречена компютър.
— Антърийците имаха компютри, но не и такива, способни да управляват цял кораб — рече Зорийн.
— А ако семейството й е толкова богато, колкото казва Зорийн, арморуанците могат да я задържат и да поискат откуп — продължаваше Лейнар. — Представи си само за какви ли не неща биха могли да се спазарят, Дони, неща, за които ние само сме чували от Зорийн след нейното посещение на други светове. Например за оръжия, които могат да разрушат цели планети. Би ли посмяла да набуташ подобно съкровище в лапите им? Предлагам да се споразумеем с нея самата за убежището, което търси.
Донила се поколеба. Най-после кимна в знак на съгласие, макар и не особено охотно.
— Добре. Кажи да отворят щита достатъчно, за да може да се приземи. Искам обаче двама пазачи да я следват неотстъпно навсякъде.
— Разбира се… Само че тя не желае да се приземява.
— Как тогава смята да дойде при нас? — попита саркастично Донила.
— Разполага с нещо, наречено трансфериране и то й позволява просто да се появи тук.
Погледът на Донила се изпълни с тревога.
— Зорийн?
— Информираха ни съвсем накратко за това трансфериране и ни се стори прекалено сложно за разбиране, затова не настоявахме за повече подробности.
— Да не искаш да кажеш, че тази жена може да се появи навсякъде на Съндър, без ние даже да разберем? — извика Донила. — Че е способна да премине през Глобалния щит?
— Очевидно. Но, както ти казах, арморуанците биха били истински щастливи да я пипнат. Представи си какво биха могли да направят с помощта на трансферирането.
— Не искам и да мисля за подобна възможност. Но защо тогава й е нужно разрешение, за да дойде?
— Защото й е необходима нашата помощ, за да спрем мъжа, който я преследва, когато пристигне тук с хората си.
— И как бихме могли да го направим, ако те също разполагат с това трансфериране?
— Ще използваме Променящата палка. После вече няма да ни създават проблеми.
Лицето на Лейнар показваше, че тази мисъл я изпълваше с огромно удоволствие. Сестра й обаче не обичаше дори да се споменава за проклетата Променяща палка, променила така драстично живота на всички им. Откакто бе измислена, никога не се бе почувствала истински щастлива.
Глава 24
— Ще спреш ли най-после да мърмориш, Марта? Съндърците са просто нервни, но кой може да ги вини след всичко, което ми разказа за арморуанците? И ти би взела същите предпазни мерки, ако живееше под постоянната заплаха от нападение.
— Успя да ги уговориш да ти позволят да не си събличаш дрехите — изсумтя компютърът, — значи можеше да ги убедиш и да ти оставят малката свръзка с мен.
— Не можех да злоупотребявам с късмета си след ужасния разпит, на който ме подложиха. Както знаеш, не ме приемат с разтворени обятия.
Гласът на Марта се изпълни с възмущение.
— А би трябвало, след като им предложи цяла щайга гаалски камъни, и то за нещо, което един воин би направил безвъзмездно.
— Да, но тъй като става въпрос за защита от воин, онова, което обещах, току-виж се оказало недостатъчно.
— Какво те кара да мислиш, че могат да те предпазят от Фалон?
— Казаха, че могат. Не ми остава друго, освен да разчитам на това.
— Но нито аз, нито Корт ще бъдем там, за да ти помогнем. Можеха да ти позволят да вземеш със себе си поне Корт.
— Те не разполагат с нужната техника, за да ви анализират. В противен случай щяха да се убедят сами, че не сте програмирани да им правите зло. Просто са предпазливи. И престани да правиш от мухата слон. Знаеш всичко това по-добре от мен.
— Което не означава, че ми допада.
Шанел не успя да сдържи усмивката си от нацупения тон.
— Хайде просто да правим това, което сме планирали, и да престанем да се тревожим.
— Да престана да се тревожа? Когато ще мога само да те чувам и то през половината време от престоя ти там?
Младата жена въздъхна.
— От теб се иска само да ме следиш, докато ми покажат стаята, а после да я наблюдаваш. Ако опиташ да ме следиш навсякъде, може да ме изгубиш напълно. Затова остави своеволията. Така поне ще знам къде да те намеря, ако се наложи да бъда трансферирана обратно на кораба.
— Ако изобщо успея да те задържа на монитора си, докато влезеш в стаята.