— Звезди! Ти просто искаш да бъдеш сигурна, че съм достатъчно разтревожена, нали? Много ти благодаря, Марта.
— Пак заповядай — почти измърка компютърът. — Може би сега не си толкова доволна от тази опасна ситуация. Отиваш там на тъмно, тъй като не знаем почти нищо за тези съндърци.
— Аз обаче знам какво ще се случи, ако остана на Роувъра, затова предпочитам да избера неизвестността.
— Инат! Майка ти щеше да получи удар, ако разбереше, че те пускам… Гледай! Отново нашественикът!
В този момент се чу гласът на Брок, арогантен и повелителен.
— Забранено ти е да слизаш на тази планета, Шанел! Нямаше нищо чудно в това, че бе отгатнал какви са намеренията й. В крайна сметка той също беше Мок II и бе не по-малко вещ от Марта в дедукциите и откриването на вероятностите. През последните три дни той препредаваше на всеки няколко часа нареждания, убеждения, заплахи и предупреждения, но младата жена не им обръщаше никакво внимание. Сега обаче знаеше, че Фалон не бе тръгнал след нея сам, С него бяха и нейните роднини, в това число и брат й. Според нея тази игра бе нечестна и тя запушваше уши и заравяше глава във възглавниците всеки път, когато Далден опитваше да я уговори да се предаде.
От Ван’иър не бе чула нищо, но дори мълчанието му я изнервяше; то предвещаваше, че прогнозата на Марта отново щеше да се окаже вярна. Колкото повече време му отнемаше откриването й, толкова по-голям щеше да бъде гневът му. От потеглянето й вече бяха изминали шест дни, а тя възнамеряваше да удължи този срок многократно с помощта на съндърците.
Сега отново не обърна внимание на бащиния си компютър, а само му каза:
— Съжалявам, Брок, но това не съм го чула. Марта, готова съм.
— Доскоро, кукличке.
— Чакайте! — извика Брок, но Шанел вече я нямаше, — Не трябваше да й асистираш за тази глупост, Марта!.
— И така, какво ново?
— Ако знаеше…
— Аз винаги знам, дървена кратуно!
Брок въздъхна и опита нова тактика.
— Нейният другар в живота губи търпение.
— Той няма търпение, така че не виждам какво може да загуби, А ти не би ли могъл да направиш нещо по този въпрос?
— Не е лесно.
— Бедничкият! Заплаши ли те вече, че ще те разруши?
— Запази сарказма си за хората, жено. Мен той не ме впечатлява.
— Пак ли започваш да се държиш с мен като варварин, лигльо?
— С теб вече е невъзможно да се разговаря!
— Кой те е канил?
— Марта!
Онова, което й направи впечатление, бе обиденият му тон.
— Съжалявам, Брок. Просто се тревожа заради госпожица Всичко трябва-да-се-прави-по-най-сложния-начин. Оказа се не по-малко твърдоглава от майка си.
— Целта ни е една и съща — да върнем Шанел там, където й е мястото. Ако ти изпратя Фалон веднага щом бъде безопасно да го трансферираме, ще го прехвърлиш ли долу при нея?
— Не!
Кратко мълчание.
— Защо?
— Фалон мислеше, че взема послушна дъщеря на воин, с която лесно може да се справи. Все още не е осъзнал, че Шани е по-скоро дъщеря на майка си и си има свое собствено мнение. Колкото повече проблеми му създаде тя сега, преди да я има, толкова по-скоро той ще осъзнае този факт. Затова помагай колкото си искаш на голямото момче, но не искай и аз да правя същото.
Шанел се материализира сред ярка светлина и какофония от изумени възклицания. Очевидно доста хора се бяха събрали в очакване на нейното пристигане. Всички се скупчиха в кръг около нея, но като че ли никой нямаше особено желание да се приближи или да я заговори. Виждаха се униформи и старомодни оръжия и нервност. Прекалена нервност.
Един поглед бе достатъчен, за да се запита как тези плахи хора биха могли да я защитят от Шака’анския воин? Бяха много ниски, жените около метър и петдесет, мъжете — вероятно метър и шейсет и пет. Звезди, какво щеше да прави сега?
Най-сетне от кръга се отдели една жена и тръгна към нея. Имаше властен вид, студени сиви очи, а черната й коса бе опъната безмилостно назад. Усмихна се сковано.
— Лейнар Ванд. Трябваше да ни предупредите, че сте от расата на огромните?
Край на гостоприемството на съндърците. Тази дребна особа май я мъмреше. Шанел щеше да се изсмее, ако разочарованието и не бе толкова силно.
— Струва ми се, че от това няма да излезе нищо. Тук съм, защото се нуждая от помощ, но както виждам вие не можете да ми я дадете.
— Разбира се, че можем. Наясно сме какво искате и се съгласихме да ви го осигурим. Трябва да задържим далеч от вас мъжа, наречен Фалон Ван’иър. Проста работа.
— Проста ли? Той е воин и е много по-едър от мен.
Последва смях. Вероятно мислеха, че преувеличава. Сигурно не бяха в състояние да си представят нещо по-голямо от нея. Ясно беше, че не я приемаха сериозно.