— Би било интересно да подложим на наблюдение един такъв голям мъж — обади се отново говорителката, — но размерите му няма да създадат проблеми. Няма да прибягваме до груба животинска сила.
— Така ли? — попита Шанел, изпълнена с подозрения. — Изобщо не става дума да го убивате. Това е абсолютно забранено.
Лейнар отстъпи крачка назад — толкова разгорещено бе изрекла последното изречение посетителката. Но след това, осъзнала какво е направила, се намръщи, а сивите й очи и без това лишени от топлота, станаха смразяващи.
— Не съм имала предвид убийство — заяви вдървено тя. — И ви уверих, че ще се погрижим за разрешаването на вашия проблем. Затова елате…
— Почакайте — прекъсна я със същия тон Шанел. — Искам да знам как точно възнамерявате да се справите с моя „проблем“. В противен случай се връщам на кораба.
— Значи моята дума не е достатъчна за вас?
Бледата кожа на Лейнар почервеня. Обърна се към един от войниците и почти изкрещя:
— Офицер, отведи пришълката при генерал Ванд. Нека сестра ми се опита да я убеди в нашите способности. Аз нямам повече търпение да се разправям с нея. — А после се обърна и промърмори под носа си: — И като си помисля, че аз настоях за всичко това.
Шанел не помръдна от мястото си в продължение на още трийсетина секунди, опитвайки да се пребори с раздразнението си, докато офицерът чакаше, а останалите продължаваха да я поглъщат с поглед. Толкова й се искаше да каже на Марта да забрави за плана им и да я трансферира обратно. Но при мисълта да застане пред него сега… Трябваше да продължи! Дано всички съндърци да не са като Лейнар Ванд.
Глава 25
— Генералът ще ви приеме веднага.
Младата жена последва офицера, който я бе придружавал от космическия център до правителствената сграда. Бяха стигнали дотук с превозно средство на колела, което се движеше не по-бързо от хатаар. Затова бе разполагала с достатъчно време да се почувства като туристка; жалко че нямаше нищо интересно за гледане. Сградите, покрай които бяха минали, бяха предимно четвъртити, бели и с миниатюрни размери… също като хората.
Влезе през една малка врата и се озова в малкия офис на генерала. Беше очаквала да види жена, но не и точно копие на Лейнар Ванд. Очевидно бяха близначки. Но с различни униформи. А и сивите очи, които я погледнаха сега, не бяха толкова студени.
Генералът се изправи зад бюрото си, за да я посрещне.
— Донила Ванд, госпожице Ли-Сан-Тер, управлявам град Хидра, Заповядайте, седнете, за да обсъдим вашия проблем.
Шанел погледна към малките дървени столове срещу писалището и рече:
— С удоволствие, стига да не мислите, че ще ги счупя.
Домакинята се усмихна. Шанел усети, как част от напрежението я напуска. Настани се предпазливо върху най-близкия стол, й той не се счупи.
— На антърийците им беше трудно да контактуват с нас — заяви Донила, сядайки. — Как така говорите нашия език?
— Антърийците не разполагат с компютър Мок II. Той е способен да сканира повърхността на вашата планета, да запамети напосоки хванати разговори, да дешифрира думите, а по-късно да създаде скоростен курс за изучаване на вашия език чрез слушане. При него информацията се складира в подсъзнанието. Там имам запас от стотици други езици.
— Това компютърът, който управлява кораба, ли е?
— Да. Името му е Марта.
Генералът се усмихна.
— Вие давате имена на машините?
— Само на онези, които могат да мислят самостоятелно.
Донила опита да си представи мислеща машина, но в крайна сметка се отказа с въздишка.
— Тези неща са прекалено сложни, за да ги разбера. Сестра ми обаче несъмнено би била запленена от вашия Мок II и със сигурност би пожелала да научи нещо повече за него. Тя е геният в нашето семейство. Вече откри как да се лекуват две от най-сериозните заболявания тук.
— Все още ли имате болести?
Изненадата в гласа й накара Донила да премигне; тя самата бе обзета от не по-малко изумление.
— Вие нямате ли?
— Шака’анците никога не са боледували доколкото знам. Но повечето светове са напреднали достатъчно, за да не страдат от болести. Други пък си купуват специални съоръжения, наречени медитех. Те лекуват почти всичко.
Донила я съзерцава ококорена известно време, после се изсмя.
— Надявам се, че няма да споменавате за това пред Лейнар. Тя би била ужасена, ако научи, че съществува нещо, обезсмислящо целия й труд.
— Като че ли не й съчувствате особено — отбеляза с усмивка Шанел.
Генералът сви рамене.
— Сестринско съперничество. Имате ли брат или сестра?
— Брат-близнак.