— Не е вярно. Не се срамувам от Ферил. Просто ми липсва… старото му държание.
— Харесваше ти да бъдеш поглъщана от енергичната му натура? Все ми се оплакваше, че трябва да получаваш от него разрешение за всяка дреболия, която решиш да направиш, а сега пък ти липсвало…
— Не смятам, че тази тема интересува нашата гостенка — прекъсна я Донила; тонът й издаваше, че започва да се ядосва.
Лейнар не обърна внимание на предупреждението.
— Защо да не я интересува? Тя принадлежи на общество, където все още „дават“ жените на онзи, за когото се омъжват. Обзалагам се, че мъжът, който я преследва, е не по-малко властен и арогантен от стария Ферил.
Шанел едва не се изсмя. Тази жена умишлено насочваше атаките си към нея, само че тя нямаше да се хване на въдицата.
— Ще изгубиш облога, Лейнар, ако не замениш „не по-малко“ с „много по“, тъй като никой не може да бъде така арогантен като Шака’анските воини. Те властват във всички области на живота в моя свят. Жените не могат даже да работят, за да се издържат, нито да напуснат дома си, без да бъдат придружавани от мъж. Те трябва да се намират под закрилата на някой воин, в противен случай всеки, който ги пожелае, може да ги има.
Беше трудно да удържи усмивката си от изумлението и шока, които се изписаха по лицата и на двете сестри. Шанел отпи от синкаво зелената течност в чашата си.
— Истинско варварство — заяви най-сетне Лейнар.
— Нищо чудно, че бягаш — допълни със симпатия Донила.
Младата жена се престори на изненадана.
— Да не забравя да спомена, че нашите жени рядко се оплакват. И вие бихте разбрали защо е така, ако видите как изглеждат нашите воини.
Лейнар изпръхтя с отвращение. Близначката й се усмихна.
— Защо тогава бягаш?
— Майка ми е дошла от друг свят, където се отнасят по еднакъв начин към жените и мъжете и където всеки се издържа сам. Това, естествено, се е отразило на мирогледа й и тя ме е възпитала в този дух. Всъщност именно благодарение на нейните усилия стана възможно жените, които желаят да работят за себе си и да не зависят от някой мъж, да напускат Шака’ан и да отпътуват за колониите.
— А успя ли да промени нещо в тази доминирана от мъжете култура?
— Абсолютно нищо. По-лесно е да ходиш бос по живи въглени, отколкото да накараш воин да промени своите възгледи и привички. Точно заради това и напуснах. Майка ми се примирява с нещата, които не харесва, защото обича баща ми. Но на мен не ми влияе подобен фактор.
— На Донила обаче й влияе — подметна предателски Лейнар. — И макар преди пет години да предпочете промяната, сега съжалява, че го е направила. Иска да я затиска мъжки юмрук.
Шанел съжали, че бе дала възможност на Лейнар да атакува отново сестра си и този път не се сдържа.
— Какъв ти е проблемът, Лейнар? Там, откъдето идвам, братята и сестрите се обичат. И не се опитват непрекъснато да си нанасят кървави рани.
Нейната домакиня очевидно не бе очаквала подобен отпор. Реакцията й бе същата като в космическия център, когато Шанел бе отказала да приеме думата й като гаранция. Лицето й пламна, за момент имаше вид на човек, готов да убие, измънка нещо, че щяла да отиде да види защо се бавела вечерята и напусна вдървено стаята.
— Не беше необходимо, но все пак благодаря — промълви Донила.
— Винаги ли се държи така?
— С мен много често.
— Знаеш ли, защо?
— Завист, предполагам. Тя има всичко, което може да се пожелае — положение, влияние и авторитет, дори роби — но не й е достатъчно. Иска и това, което имам аз, даже Ферил. Въпреки презрителните си забележки по негов адрес, тя би ми го отмъкнала с най-голямо удоволствие. Той обаче никога не я е харесвал, нито преди, нито сега.
— Много добре го разбирам. А ти също ли, ъъъ… притежаваш роби?
Донила сведе глава.
— Никога не съм искала да имам такава власт над когото и да било. Но военните по правило имат. Ферил винаги е разполагал с четирима помощника, които скачаха, за да задоволяват всяко негово желание. Аз ги наследих.
— Предполагам, че е трябвало да промените и тях?
Мрачното изражение, което бе забелязвала и преди, се появи отново на лицето на Донила.
— Да. Положението стана много сложно, когато започнахме да заемаме служебните им места.
— Очевидно не си искала да направиш това със своя мъж — отбеляза тихо Шанел. — Ако не си щастлива, защо не го освободиш от промяната?
Донила се усмихна тъжно.
— Той ще ме убие.
Младата жена се засмя широко.
— Но след това ще ти благодари, че си върнала предишната му същност. Отрицателните черти, от които сте се отървали вие, жените, са били част от вашите мъже. Заради тях може да сте се разбирали по-трудно, но пък без тях сега имате насреща си полумъже. Вероятно положението не е неприятно единствено за теб и не само ти би искала мъжът ти да бъде отново истински.