— Не на нас. — Мислиш, че не знаем как да се справяме с тези номера ли? — Извиха ръцете й още по-нагоре зад гърба. Сега вече можеха да я придвижват с лекота накъдето си искат, въпреки преимуществото, което й даваше ръстът. — Ние само ще те подготвим. Господарката ще се заеме сама с наказанието.
— Лейнар?
— Тя е господарката Лейнар за теб, момиче. Много си нахална за робиня.
— Почакайте малко! Казах ви, че грешите. Наистина е така!
— Всички това твърдят.
Глава 27
— Вижте, защо не седнете и не се отпуснете? Генералът трябва да пристигне всеки момент.
Един от воините вдигна крак, постави го в средата на близкия стол и той се разлетя на парченца.
— Добре, тогава не сядайте — обади се другата жена. — Но не стойте така нащрек. Изнервяте ни.
— Тогава излезте — заяви друг от воините.
— По-добре ние да излезем — намеси се трети. — Само си губим времето.
— Е, хайде де, не бъдете толкова припрени — рече първата жена. — Само генералът може да ви каже онова, което желаете да научите, а ако тръгнете, ще я изпуснете.
Той обаче вече не я слушаше, а направи крачка към нея. Другата жена не се поколеба, вдигна оръжието си и го насочи към него.
— Стойте там, където сте! — За момент изпита опияняващо усещане за власт.
Воинът обаче не спря и жената изпадна в паника. Оръжието гръмна. Дългият щит се премести леко и куршумът рикошира в него и падна на пода. Двете жени се взряха с ужас. Въоръжената стреля отново. И отново куршумът, смачкан и безполезен, се озова на пода.
— С това обаче няма да имаш такъв късмет, момче!
Държеше къса синя палка. Насочи я право към воина. Този път той се спря.
— Какво смяташ, че правиш с това? — изсъска, приятелката й.
— То действа — прошепна триумфиращо първата.
— Само защото вероятно те мислят за побъркана — бе отговорът, който получи.
— Глупости. Мислят, че е оръжие. — А после, вече по-силно, за да могат да я чуят и посетителите, рече: — Съжалявам, момчета, но не можем да ви оставим да се скитате из града и да изплашите до смърт нашите граждани с вида си. Казано ни е да ви задържим тук до пристигането на генерала, затова проявете малко търпение?
— Далден, какво е това, с което ме заплашва?
— Знам, колкото и ти, Джадел. Сестра ми е специалистка по другите светове и техните чудесии. — Далден насочи свръзката си с компютъра към жената с палката. — Брок?
— Не е оръжие — отговори компютърът, без да е чул целия въпрос. — Но според онова, което си прошепнаха двете жени и което аз чух съвсем ясно, те са доволни, че вие го мислите за оръжие. Незнайно защо то ги изпълва със смелост.
Жените се огледаха, но така и не забелязаха невидимия шпионин. За свое облекчение обаче откриха, че най-после генералът идва, съпроводен от още четири жени.
— Генерал Ванд, господа — обяви Донила, щом влезе в стаята. — Ако все още никой не го е направил, позволете ми да ви приветствам с добре дошли на Съндър.
Най-едрият измежду посетителите пристъпи напред. Беше с шейсетина сантиметра по-висок и с двойно по-широки гърди и рамене от нея, а ръцете му бяха колкото нейните крака. Тя опита да преглътне, но гърлото й бе внезапно пресъхнало. Макар че бе предупредена, пак не бе достатъчно подготвена за вида на тези Шака’ански великани.
— Аз съм Далден Ли-Сан-Тер — заяви надвесилият се над нея. — Кажете ни къде е сестра ми и ще си тръгнем мирно и тихо. В противен случай, ако се наложи, ще разпердушиним града ви, но пак ще я открием.
В този момент Донила не се чувстваше особено смела, но фактът, че разполагаше c информацията, която им бе нужна, й даваше известно предимство… Достатъчно, надяваше се, за онова, което се готвеше да предприеме.
Събра кураж и заяви авторитетно:
— Благодаря, че се изразихте така ясно, господин Ли-Сан-Тер. Нашите обичаи обаче изискват първо да се справим с протокола. Сигурна съм, че вие също си имате обичаи и настоявате посетителите на вашата планета да ги уважават.
— Така е, но все пак…
— Добре, добре, не става дума за нещо трудно или изискващо много време. По традиция всички посетители се запознават с моите съветници. Просто им се представете, ръкувайте се с тях… уверете ги, че сте тук по семеен проблем. Нали виждате колко е просто. Дами? — Огледа се и откри, че четирите жени, които бе довела със себе си и които бяха скрили Променящи палки в ръкавите си, пристъпваха нервно от крак на крак, без да се осмелят да влязат. — О, елате — нареди тя, изгубила търпение. — Няма да ви ухапят. — А след това се обърна към Далден: — Кой от вашите приятели е нетърпеливият младоженец?