— Но кой ще я защитава от него?
— Тя няма нужда да бъде защитавана от своя другар в живота. Той никога не би й причинил зло.
— Губиш си времето, Далден — намеси се Брок. — Тя се ръководи от кодекс на честта, който няма да й позволи да предаде Шанел, а и това вече не е необходимо. Сканирах околния участък и открих жена с гласа на Шанел, която обаче говори на съндърски… и по начин, навеждащ на мисълта, че изпитва ужасен страх от някаква грозяща я опасност.
— Грозяща я опасност? Или просто е разбрала за нашето пристигане? — попита Далден.
— Грозяща я опасност. До нея ме отведе именно молбата й да бъде пусната от някакъв „противен дребен нахалник“. Понякога се изумявам от приликата й с майка ти.
— Доколко голяма е тази опасност, Брок?
— Достатъчно, за да достигнат емоциите й нивото на паниката. Теб ли да трансферирам? Или Фалон?
— Мен — отвърна, без да се поколебае и за секунда Ван’иър. В следващия момент Донила тупна на пода, тъй като той бе изчезнал.
Миг по-късно Марта нападна Брок:
— Много време ти отне това, умнико! Аз щях да го свърша още преди десет минути.
— Ти ги последва долу, когато ги трансферирах до Съндър, нали?
— Разбира се.
— И откри Шанел по същия начин, по който я намерих и аз?
— Естествено… само че по-бързо — измърка Марта.
— Защо тогава не я трансферира? — осведоми се Брок.
— Поради същата причина, поради която не го направи и ти самият. Нямаме шанс да се приберем вкъщи, докато тези двамата не се спогодят. Освен това бях задължена на онзи мъжага.
— Шанел няма да остане очарована от начина, по който плащаш дълговете си.
— Не, днес няма да остане очарована, но бас държа, че в скоро време ще бъде на съвсем друго мнение.
Глава 28
На Фалон му бе необходимо доста повече време, отколкото бе траело самото трансфериране, за да се увери, че е цял. Никога нямаше да свикне с този прокълнат от Дрода начин на пътуване и се молеше да не се налага да свиква. Нито пък бе очаквал, че ще му се наложи да го преживее отново, като изключи самото връщане на кораба. Този път обаче бе посрещнал с облекчение възможността да се придвижи така скоростно от едно място на друго; щеше да полудее, ако нямаше как да отиде при Шанел, когато тя се нуждаеше от неговата защита. Но сега, след като вече се бе озовал тук и виждаше в какво се изразява опасността, не знаеше дали трябва да убие някого… или да му благодари.
Китките й бяха в белезници и закрепени за стената. Глезените й бяха раздалечени и оковани към основата на ниската кръгла колона, над която бе приведена. Дрехите й бяха свалени. Беше повече от очевидно, че са я приготвили за наказание с камшик.
Двама мъже стояха вляво и оглеждаха безстрастно работата си. Фактът, че по тялото й все още нямаше никакви следи, даде сили на Фалон да се придвижи безшумно зад мъчителите и да блъсне главите им една в друга. Те тутакси се строполиха на пода в краката му. Фалон обаче веднага ги забрави и пристъпа зад жената, заради която бе преодолял ужаса си от пътуването в Космоса.
Шанел нямаше представа, че той е до нея. Тя се ослушваше в очакване вратата да се отвори. Тъпият звук от падането на зашеметените съндърци почти не бе достигнал до парализираното й от ужас съзнание.
Лейнар трябва да бе полудяла. Ами ако наистина бе луда? Тези двама идиоти се държаха като евтини андроиди, програмирани да вършат само едно нещо. Бяха я завързали здраво и не я докоснаха повече. Дори не бяха разговаряли с нея, след като привършиха заниманието си. Само й бяха казали, че чакането е част от ритуала.
Какъв ритуал? Наказанието ли? Дали мъчението не беше това — да стои така приведена, разсъблечена, да вижда единствено окачените по стената проклети камшици… и да си припомня грозните червени следи по краката на робините.
— Намираш се в поза, идеална за две неща, жено. Питам се дали едното би ме накарало да забравя другото.
— Фалон! — Всяка клетка на тялото й замря при звука на познатия дълбок глас. Но когато осъзна смисъла на казаното, рече припряно: — Фалон, не!
— Все още продължаваш да ми казваш „не“?
Усети дланите му върху голите си хълбоци като доказателство, че думите й, каквито и да бяха те, нямаше да го спрат. Какво бе намислил? Едното или другото? О, Звезди, нямаше нужда да пита какво имаше предвид. И двете възможности я изпълваха с ужас. Наказание или сливане, тя не желаеше нито едното, нито другото от него. А камшиците бяха тук…
Не, нямаше да я нашиба с тях. Воините не нараняваха своите жени, а той гледаше на нея като на своя. Поне кан-ис-кранските воини не причиняваха болка на жените, Фалон обаче беше ба-хар-анец, а тя все още не знаеше почти нищо за тези източни воини… освен, че техните наказания не бяха същите като в Кан-ис-Тран. Може би смяташе, че си бе заслужила боя с камшик с това бягство? Какво значение имаше всъщност? Дори нашляпването с ръка от толкова силен човек би било страшно болезнено.