— Не чувам да казваш нищо, Шанел. Съжаляваш ли, че напусна Шака’ан?
— Съжалявам само че ме намери.
Плясването по задника я накара да ококори изумено очи.
— Неправилен отговор, керима. Искаш ли да опиташ отново?
— Фалон, пусни ме!
— Ще те пусна… когато отговорите ти започнат да ми харесват.
— Да те лъжа ли искаш? — извика младата жена.
— Не, искам откровеност, затова нека по-добре да видим как ще отговори твоето тяло.
Думите му я объркаха. Разбра какво има предвид едва когато усети как дланите му се плъзгат по хълбоците й към корема и оттам — бавно нагоре към гърдите. Затаи дъх, стараейки се да не обръща внимание на усещанията, събудени от допира му. Бе невъзможно. Въпреки страха, той все още я изпълваше със страст. Зърната на гърдите й настръхнаха под дланите му, пулсът й се ускори. Как бе възможно това да става всеки път, когато я докоснеше?
Внезапно той се приведе над нея и кожата на браните му допря задника й, а голите му гърди — гърба й. Ръцете му я обхванаха през кръста. Прегърна я нежно и притисна буза към гръбнака й.
— Липсваше ми, жено. Мислите и представите за онова, което ще направя с теб, като те открия, бяха единственото нещо, помогнало ми да не се отчая… и да не полудея, затворен в металната машина, с която бях принуден да пътувам.
Шанел отпусна глава, почти победена от тези думи. Но не можеше да позволи, неговите чувства, нито пък нейните собствени, да я завладеят. А и той все още не бе изрекъл думите, които щяха наистина да я победят и да я направят негова другарка в живота. Така че за нея все още съществуваше шанс да не го допусне. Защото просто той не бе подходящ за нея, независимо, че баща й го бе избрал, независимо и от начина, по който реагираше тялото й.
— Фалон…
— Не! Думите ти рядко ми допадат. По-добре засега остави тялото си да говори вместо теб.
Стълбът достигаше едва до горния край на бедрата й, вместо до кръста, както бе замислен. Ето защо Фалон успя да плъзне пръсти отпред между краката й, без да се надига и да се отделя от гърба й. Огънят пламна в нея и дори я накара да изохка гърлено. Младата жена все още опитваше да се съпротивлява и опъваше халките на стената, за които бяха закрепени белезниците й. Но дори отчаянието не успя да й даде нужната сила да се освободи. Не й оставаше друго, освен да разчита на милостта на Фалон. На милостта на един воин.
Беше се страхувала от това. Бе го очаквала. Желанието да се съпротивлява бързо я напусна. Имитацията на съединяване, предизвикана от пръстите му, беше прекалено приятна, за да не й обръща внимание. Дори забрави, че по-късно щеше да последва болка.
Изобщо не искаше да бъде негова, още по-малко пък по този начин, при който не можеше да помръдне. Тялото й обаче не даваше и пет пари за това какво иска. И Фалон го знаеше. Леките й охкания го показваха недвусмислено. По-късно щеше да се почувства унизена, че му бе дала да разбере колко силно го желае всъщност, но точно в този момент…
Вече бе готова да моли, когато Фалон се притисна още по-силно към нея, протегна се, достигна халките, за които бяха привързани китките й, и ги измъкна от стената почти без никакво усилие. Шанел се изправи бавно. В същия момент той освободи първо единия, а след това и другия й глезен.
За миг изпита благодарност, че Фалон не е чак толкова безмилостен, колкото го смяташе. Точно в този момент обаче се нуждаеше от друг вид освобождаване — освобождаване на сетивата. А когато се обърна и зърна Ван’иър за първи път, откакто бе влязъл в стаята, кръвта й завря.
Видът му неизменно предизвикваше извънредно странен ефект върху нея. Този път той се съчета с вече събуденото й желание и, без да се поколебае, Шанел се хвърли в обятията му, обви врата му с ръце и изви главата му надолу, за да слее устните си с неговите. Желанието да го докосва, да се притиска в него, да му даде всичко, което иска, беше неустоимо. И я бе завладяло до такава степен, та дори не усети веднага, че всъщност той не отвръщаше на ентусиазма и целувките й.
Когато се отдръпна объркана, за да го погледне, младият мъж я попита:
— Това беше ли откровеност, или просто опит да избегнеш наказанието?
Все едно че я заля с кофа ледена вода.
— Не си имал намерение да се сливаш с мен тук, нали?
— Когато те взема, жено, това ще стане в легло — което не мърда — и в интимна обстановка.