— Защо тогава ме накара да те пожелая?
— Трябваше да ти напомня какви са истинските ти чувства, скрити под страха. И ти най-накрая изрече истината. Все още ме желаеш.
— Не, вече не те желая! Проклет негодник!
Извърна се рязко от него и едва не падна, защото се спъна в двамата проснати на пода съндърци. Едва тогава осъзна, че всъщност Фалон я бе спасил, бе й оказал помощта, от която се нуждаеше отчаяно… или бе мислила, че се нуждае. Все още нямаше представа какви са били намеренията на Лейнар, но това вече нямаше значение. Заради нея обаче сега се бе озовала отново там, откъдето бе тръгнала — свързана с мъж, с когото бе невъзможно да се разбереш или справиш и който защитаваше своята теза по незабравим начин. Как само й се искаше да се разплати с тази съндърска вещица!
Все още усещаше последствията от „доказателството“ на Фалон. Ако сега я докоснеше, със сигурност щеше да се разтопи. Този факт я вбесяваше. Как се осмеляваше да се държи така с нея, да я накара да го пожелае, а после да не направи нищо. О, Звезди, точно това бе една от причините да не иска кан-ис-трански воин за другар в живота. Тедра страдаше от същото всеки път, когато Чалън решеше да я накаже! Все пак нейното собствено наказание не бе чак толкова тежко. Не беше доведена до такова състояние, че да започне да крещи. Така или иначе обаче току-що бе подложена на нещо, което се бе надявала ба-хар-анските воини да не използват.
Извърна се рязко с лице към Фалон и го видя да стои в очакване, с дрехите й в ръце. Грабна ги грубо от него, изпълнена с благодарност, че бяха кистрански и се обличаха така бързо, както се и събличаха.
Подозренията й обаче не я оставяха на мира и щом прикри голотата си, попита:
— Това наказание ли беше, воине?
— Когато дойде моментът да те накажа, няма да се чудиш дали съм те наказал.
Шанел го изгледа. Не знаеше какво да мисли, но все още бе прекалено ядосана, за да се страхува или да бъде предпазлива.
— И какво те кара да мислиш, че ще приема наказанията ти, каквито и да са те? Аз самата смятам, че не съм направила нищо, за да ги заслужа.
Ван’иър повдигна тъмните си вежди.
— Значи си напуснала Шака’ан с разрешението на баща си?
— С разрешението на майка си — отвърна триумфиращо тя.
— За което тя сигурно вече съжалява.
Шанел пребледня. Как не й бе дошло наум, че Тедра щеше да се превърне в изкупителна жертва за Чалън? Майка й несъмнено го е знаела и въпреки това и бе позволила да вземе Марта, а това доказваше по-ясно от всичко друго, че бе помогнала на дъщеря си да напусне планетата.
— Струва ми се, че започвам да те мразя, Фалон Ван’иър — процеди през зъби тя.
Успя да го смръщи.
— По-добре разбери отсега, че няма да търпя навика ти да произнасяш неистини.
Шанел също се смръщи.
— Не е неистина. Всъщност вече не само ми се струва, ами съм сигурна, че започвам да те мразя. И по-добре е най-сетне да разбереш, че ще си запазя навиците, които имам, със или без твоето одобрение, за което не давам и пет пари. Набий си го в главата.
Не помръдна, когато той тръгна към нея. Нито пък трепна, когато ръката му се вдигна. Той обаче само обхвана брадичката й, така че да го гледа право в очите. Неговите не искряха от гняв, както бе предполагала, а я съзерцаваха замислено.
— Интересен е начинът, по който приемаш поражението си, Шанел.
— Аз съм вбесена, не победена! Има известна разлика.
— Ти си разстроена, тъй като не се погрижих за нуждите ти.
— Не се ласкай. Онова, което ме накара да почувствам, бе почти нищо и вече е забравено.
— Отново не казваш истината. Да ти докажа ли?
Тя опита да отстъпи назад, но той я стисна по-силно. Младата жена преглътна гордостта си и прошепна:
— Не.
А след това изслуша с изумление признанието му.
— Не бих могъл да ти го докажа, не и без да те взема веднага, тъй като моето желание надминава твоето, керима. То е толкова силно, че ми причинява болка. Струва си да я изпитвам обаче, ако така ще имам възможността да те чуя как признаваш собственото си желание. Освен това не се сдържах и те докоснах, за да се убедя, че си реална… и че си моя. Не ми се сърди за това и за малкото неудобство, което ти причиних. Беше ми по-лесно да спра да дишам, отколкото да удържа ръцете си далеч от теб.
Защо трябваше да й казва такива неща? Дори ако досега не се бе чувствала сразена, сега вече се чувстваше, тъй като не можеше да се справи с нежеланите емоции, предизвикани от неговата изповед. Удоволствието, което й доставиха думите му, просто не искаше да я напусне. И в този момент изведнъж осъзна, че той контролира онова, което чувства и очевидно се справя много по-добре от нея самата. Той контролира своята страст!