— Би ли обяснила какво заслужавам? — осведоми се Шанел със заплашително благ тон. — Не? Какво ще кажеш за арогантността ми… която, впрочем, не може да е по-голяма от твоята собствена.
Лейнар мълчеше. Затова пък имаше вид на болна, което изпълни нейната гостенка със задоволство. То обаче не бе достатъчно да компенсира преживяното.
— Знаеш ли, Лейнар, струва ми се, че притесненията ти са насочени не към когото трябва. Този Шака’ански воин може и да не те накара да съжаляваш за онова, което стори, но аз нямам подобни скрупули.
Най-сетне Лейнар възвърна дар слово.
— Ти… не би посмяла да го направиш.
— Искаш ли да се обзаложим? — Шанел отметна ръка и юмрукът й полетя напред.
Дребната жена се строполи назад върху дивана. Шанел се надяваше да й е счупила челюстта, но беше убедена, че само това не е достатъчно. Наведе се и претърси джобовете й. И, разбира се, откри Променящата палка.
— Благодаря ти — обади се зад нея Фалон.
Младата жена се изправи.
— За какво?
— Че направи това, което аз не можех.
— Не съм го направила заради теб, скъпи. Направих го заради самата себе си. Освен това все още не съм свършила.
Влезе в съседната стая и се приближи до двамата съндърци. Те все още не бяха дошли на себе си. Отдавна обаче беше известно, че не е задължително да си буден, за да чуеш нещо и то да бъде имплантирано в подсъзнанието ти.
Когато Шанел свърши и се изправи, откри Фалон на вратата.
— Какво направи, жено?
— Взех нужните мерки следващия път, когато Лейнар влезе в тази стая, към нея да се отнесат така, както се отнесоха към мен днес и както вероятно се отнасят ежедневно към нейните роби. Това преживяване може да й отвори очите, но не бих се учудила, ако тесногръдието й попречи да види поуката.
После отиде да върне палката в джоба на Лейнар, тъй като иначе тя можеше да заподозре, че е използвана върху нейните пазачи. Когато се обърна, откри отново Фалон зад себе си и този път той определено не изглеждаше доволен.
— Ти знаеш как действа това нещо?
— Да, обясниха ми.
— Знаеше ли, че жената, наречена „генерал“ щеше да опита да го използва срещу мен?
— Да, знаех. Но, както изглежда, ти не си й дал възможност да го направи.
— Тя го използва, но за да подейства, човек трябва да знае техния език. Как така тази тук, която прилича на нея, ми говореше на Шака’ански?
— Помолиха да им дам копие от ускорения курс по нашия език, затова казах на Марта да им го изпрати. Мислех, че го иска генералът, но очевидно е била сестра. Вероятно е решила да го изпита върху себе си. Получих добър урок да не действам друг път само по голи предположения. Ако вместо нея го бе поискал генералът, тази палка щеше да ти подейства.
— Чак сега разбирам какво си била намислила — изръмжа Ван’иър. — Щеше да направиш така, че да те забравя.
Шанел трепна и реши, че би било по-разумно да го убеди в противното.
— Идеята не беше моя, Фалон. Донила реши, че само така би могла да ми помогне. И това щеше да бъде временно средство. Щом се върнеше на кораба, Брок щеше да ти припомни за мен и причината за идването ти тук. А доколкото те познавам, този факт щеше да те накара да се върнеш, независимо дали си ме спомняш. За да подейства за вечни времена, трябваше да го използвам аз и да изрека толкова много внушения, че никой да не бъде в състояние да ги отмени. Можех и да ви посрещна при пристигането и така да те объркам, че да ти бъдат необходими години, докато разбереш какво съм направила. Можех да използвам палката и преди малко, когато минах покрай теб с нея. Така и нямаше да разбереш, че съм ти казала да излезеш оттук без мен и щеше да го направиш. Както виждаш, действа по съвсем прост начин. Аз обаче не го използвах.
— И защо?
— Можеш да не се мръщиш така, воине. Не обичам да променям личността на хората без тяхно знание. Не съм направила това и с онези двамата. Не ги промених, само им казах да забравят, че Лейнар им е господарка. Очевидно тя вече ги е накарала с помощта на Променящата палка да мислят, че всяка жена, която влезе при тях, трябва да бъде наказана. Те обаче не се занимават с наказанието, а само с подготовката. В резултат Лейнар ще се размине само с неудобното чакане, докато не дойде някой да я измъкне, а най-вероятно няма да й се случи дори и това, тъй като от нея се иска само да извади палката и да я използва отново върху тях… стига да успее да разбере какво съм им внушила. По дяволите, как не се сетих за това!
Фалон се усмихна.
— Не мога да реша дали желанието ти да отмъщаваш за себе си ми харесва.
— Много лошо… Знаеш ли, Фалон, ако си съгласен, бих могла да те освободя от нещата, които не ми допадат в теб. Разбира се, ще трябва да взема една от тези палки в Шака’ан, тъй като все някой ще ти припомня всичко онова, което съм те накарала да забравиш, така че ще се налага да повтарям процедурата отново и отново. Така би могло да се получи нещо, стига да се съгласиш. Би ли искал да бъдеш напълно приемлив за мен, воине, за да нямам нищо против да дойда с теб в твоя дом?