Той се бе намръщил отново, но този път видът му беше наистина заплашителен.
— Ще ме приемеш такъв, какъвто съм, жено.
Шанел въздъхна и му обърна гръб.
— Предполагах, че така ще кажеш.
Той я сграбчи за раменете и я разтърси силно, преди да повтори натъртено:
— Ще ме приемеш!
Тя вирна брадичка.
— Не разчитай на това.
Лицето му потъмня. Младата жена осъзна, че най-сетне го бе разгневила. Затвори очи в очакване на най-лошото. Отказваше обаче да отстъпи или дори да опита да го успокои. Предпочиташе още сега да научи какво ставаше, когато един ба-хар-анец изгуби търпение.
В напрегнатото мълчание обаче се чу отварянето на врата, последвано от въпрос:
— Да не прекъсваме нещо?
— Не! — почти извика от облекчение Шанел.
Отвори очи, за да потърси брат си, но вместо него видя изражението на Фалон. Много доволно. Лицето й пламна. Осъзна, че той всъщност не бе изгубил търпение, а само бе поискал да я сплаши. И макар да не бе отстъпила и да не бе променила тактиката, за да се спаси от нашляпване, все пак му бе показала, че се страхува от него.
Забрави, че току-що бяха влезли брат й и вероятно останалите участници в експедицията. Цялото й съзнание се бе съсредоточило върху наранената й гордост. Дори не помисли какво прави. Удари го с ботуша си зад коляното, за да изгуби равновесие и в следващия миг го блъсна с юмруци в гърдите. Получи се прекрасно или по-скоро — щеше да се получи, ако Фалон не бе я хванал за ръцете. В крайна сметка той се строполи с ръмжене по гръб, а Шанел го последва с писък. Въпреки всичко все още не беше разгневен, ако можеше да се вярва на смеха, който забълбука в гърлото му.
Младата жена се изправи мъчително на крака, само и само да може да го изгледа отвисоко.
— Следващия път, когато се ядосаш, глупав негоднико, по-добре се вбеси! Няма да допусна да ме подлагаш на подобни изпитчета. Искаше да разбереш как реагирам? Е, видя го!
— Наистина — съгласи се Ван’иър; вече нямаше съмнение, че се смее. — Нямам нищо против нрава ти, керима, стига ти да не забравяш, че си против моя характер.
— Върви по…
— Шани!
Лицето й пламна отново, този път от срам. Човек не можеше да постъпва с един воин така, както бе постъпила току-що тя самата… поне не пред други воини. Предупредителният тон в гласа на Далден й напомни този факт. Сви се и се обърна по посока на гласа, като се надяваше, че ще види само брат си. Но нямаше такъв късмет. Единствено Далден обаче изглеждаше възмутен. Роднините на Фалон бяха не по-малко развеселени от него самия. Донила, която стоеше до тях, гледаше невярващо.
Младата жена реши, че би било най-добре да даде обяснение поне на брат си.
— Бях предизвикана…
— Това не е извинение…
— Остави я — намеси се на свой ред Ван’иър и я придърпа собственически към себе си. — Сега вече тя е моя и с дисциплинирането й ще се занимавам аз; в този случай обаче такова нещо не се налага. Ще се науча да не се хващам така лесно на номерата й, а тя пък ще научи кое е приемливо и кое — не. Така ще се учим един друг.
— Но тя знае много добре, че не трябва да се държи така неучтиво — възкликна Далден.
— Не й напомняй за вашите кан-ис-трански обичаи, приятелю. На ба-хар-анките се дава по-голяма свобода на изразяване, а Шанел вече е ба-хар-анка.
На нея й се прииска да отвърне, че все още не е. Не бе толкова глупава обаче да му го припомня. А и любопитството й бе възбудено от тази негова забележка.
Обърна се към Фалон.
— За каква свобода става дума?
— Струва ми се, че си изчерпа лимита за този изгрев — отвърна с усмивка той. — А сега отиди да посрещнеш брат си, както подобава и му се извини, задето го посрами с поведението си.
Долната й челюст увисна.
— Току-що каза, че ми е позволено…
— Той обаче чувства нещата другояче, както добре знаеш.
Наистина го знаеше, но беше унизително Фалон да й напомня това и още по-унизително да я потупва поощрително по задника, за да я побутне към Далден. Затова се обърна към него и го изгледа унищожително. В отговор проклетият негодник само се изсмя.
Глава 30
Извинението което получи Далден, бе изречено шепнешком, но затова пък беше искрено, тъй като тя чудесно знаеше доколко го бе ядосала. Той може и да бе наполовина кистранец като нея, но си оставаше кан-ис-трански воин до мозъка на костите и по отношение на някои неща бе непреклонен. Едно от тях бе следното: всяка жена трябва да засвидетелства нужното уважение към воина, тъй като може да пострада сериозно, ако го предизвика дотолкова, че той да изгуби търпението си. И за всяка жена, забравила това златно правило, наказанието бе почти гарантирано.