Младата жена продължаваше да се смее и не можеше да отговори; затова се намеси Джад.
— Корт е нейният покровител — заяви той така, сякаш казваше мръсна дума. — Никой не може да прави секс с нея, когато той е наблизо. Не може дори да я докосне!
— Не е съвсем точно, господин Се Моер — разнесе се гласът на Марта; очевидно бе следила разговора им от самото начало. Истинско чудо бе, че не се беше обадила досега. — Ако Шани иска да прави секс с някой мъж, Корт няма да се намесва. Може даже да й помогне да се съблече.
Шанел замръзна; за момент й се прииска да лисне виното си върху интеркома.
— Доста грубо, Марта.
— Познаваш ме, кукличке. Обичам да се изразявам високопарно.
— Много ти благодаря.
Марта се разсмя, но Джад възкликна възмутено:
— Що за покровител е това? Мислех, че трябва да държи всички мъже по-далеч от теб, Шани!
Думите му изпълниха младата жена с досада и тя се озъби:
— Не, само онези, на които вече съм отказала.
Младежът се изчерви смутено и подметна саркастично:
— Съмнявам се, че точно това е имал предвид баща ти.
— Абсолютно си прав, Джад — отвърна Шанел. — Това е нещо, добавено от майка ми към програмата на Корт, без знанието на баща ми. Все пак тя е кистранка, също като теб. И смята, че човек трябва да може да откаже или да приеме в зависимост от това, което чувства.
— А на теб някога искало ли ти се е да приемеш?
Бе прекалено личен въпрос. Джад съжали веднага, че го е изрекъл и погледна встрани, без да очаква отговор. Марта обаче, еретичка от метал, не изпитваше подобни скрупули.
— Няма никакъв смисъл да се съгласява на Шака’ан. Баща й е силен и сърцат човек, с когото никой не иска да си съперничи дори за поста шодан, камо ли за една жена. Нито един от воините, които я познават, не би се приближил до нея. Те могат само да си мечтаят за това и да опитват да докажат пред баща й, че са достойни да й станат другар в живота. Дотогава тя няма да прави секс. Шанел не смее да върви срещу естествения ред на нещата.
Младата жена вече нямаше желание да залива интеркома с вино, а да го натроши на парченца. Разбираше какво цели Марта. Тя се опитваше да я подтикне да защити правата си, като й покаже как биха погледнали на нейното положение другите. И точно в този момент тези други я наблюдаваха ужасено. Точно това й трябваше — тяхното съжаление за капак на собственото й самосъжаление.
— Наистина ли става така, Шани? — изрече най-сетне Карис. — Нима трябва да се обвържеш завинаги, без първо да си опитала мъжа?
— Повечето Шака’анки нямат нищо против това…
Марта се намеси отново:
— Те не знаят как да измамят системата.
— Традицията, Марта, не системата и стой, по дяволите, по-далеч от това!
— Но, Шани, ти си половин кистранка — отбеляза Сайра.
— Така е. Нещо, което на Марта й е удобно да забрави, само и само да може да докаже своята теза. Аз обаче, видите ли, имам друга алтернатива и вече съм взела своето решение.
— Страхливка — изсумтя презрително Марта. — Онова, което търсиш, можеш да го намериш в дома си. Не е нужно да ходиш в друга Звездна система и по този начин да разбиеш сърцето на майка си.
Ето до какво опираше всичко; трябваше да се досети от самото начало. Марта й бе дадена назаем. Тя бе преди всичко на Тедра и онова, което казваше и правеше, в крайна сметка бе за нейно добро.
Младата жена въздъхна.
— Добре, Марта, ще потърся, наистина ще го направя, докато баща ми определи избраника си. Но ако не съм съгласна с неговия избор, ще замина и майка ми ще ме подкрепи.
— Знам. Единственото, за което те моля, е да положиш поне мъничко усилие да не се стига до това. В такъв случай ще имаш пълната ми подкрепа.
— Надявам се, че си даваш сметка за нежеланите последствия.
Внезапно Джад изчезна от мястото си в края на кушетката, но след малко се появи отново; изглеждаше потресен. Гласът на Марта напомняше мъркане, когато се обърна към него.
— Това бе само кратък предварителен преглед на онова, което ще се случи с вас, господин Се Моер, ако споменете нещо от чутото тази вечер пред един определен баща, досещате се чий. Само че тогава няма да бъдете трансфериран до вашата кабина и обратно, а изхвърлен в пространството.
Дори Шанел бе впечатлена от тази заплаха. Чрез Молекулярното трансфериране човек можеше да се пренесе от космическия кораб до повърхността на която и да било планета, без да е необходимо да се приземява. И то по-бързо, отколкото траеше едно премигване. А Марта контролираше трансфериращата система на Роувъра.
— Това е… това е против законите на Признаването на живота — прошепна с нескрит ужас Джад.