— Тогава просто изслушай загрижения си роднина, който иска да ти спести излишен стрес. Не бягай повече от него, Шани.
Тя се обърна, за да го изгледа. Гневът не беше начина да се разправиш с него. Той или го разсмиваше, или го караше да настръхне, а в дадената ситуация нито едното, нито другото нямаше да бъде в нейна полза. Затова младата жена отпусна рамене, сведе глава и успя да заговори с истински нещастен тон.
— Страхувам се от него, Дал. Не можеш ли да го предизвикаш заради мен само за да го накараш да ме остави на мира? Ти си по-едър.
— Той е по-опитен. Или може би не си го наблюдавала по време на състезанията?
Звучеше развеселен. По дяволите! Бе разбрал, че плачливият й глас е престорен.
— Можеш поне да опиташ — изпъшка тя.
— Дори не бих си помислил да го направя, Шани. Вече няма да те защитавам, когато той е наблизо, а още по-малко — от самия него, тъй като по теб няма никаква следа от насилие.
Шанел отметна глава назад и кехлибарените й очи блеснаха.
— Но имаше! Бях черно-синя, когато той приключи с мен!
— Ако бе останала до него, както би трябвало, щеше да разбереш какво означава загубата му на самоконтрол с теб. Тя просто е била доказателство, че си създадена именно за него. Точно тази загуба на самоконтрол го е накарала да реши да те има.
— По-смехотворно нещо не съм чувала! Трябваше да се досетя, че ще вземеш неговата страна. Проклетите воини винаги се поддържат!
— А твоето твърдоглавие действа единствено срещу теб самата. — Сега вече и той започваше да се ядосва. — Ако си бяхме у дома, аз лично щях да те затворя в кухнята, за да белиш цял месец фалаа.
Младата жена му обърна гръб и промълви горчиво:
— Много ти благодаря, братко.
Той я завъртя към себе си, разтърси я и заяви:
— Сгреши, че замина, Шани, и ти самата го знаеш много добре.
— Бях отчаяна.
— Без причина.
Тези думи вече бяха върхът и те отприщиха всичкото възмущение, насъбрало се в нея.
— Откъде пък си така наясно по всички въпроси? Звезди, как само ми се иска жената, която пожелаеш за себе си, да не бъде Шака’анка и да не ти даде нито миг покой!
Далден си пое рязко въздух и лицето му почервеня от гняв.
— Това е най-ужасното нещо, което си ми казвала някога. Вземи си думите обратно, Шани.
— Проклета да съм, ако го направя. Ти ме обричаш на нещастен живот. Нима мислиш, че някога ще ти го простя, братко!
Той понечи да отговори нещо, но Фалон го изпревари; тонът му бе суров и безкомпромисен:
— Тя ще бъде наказана за мъката, която причинява с необмислените си думи.
Близнаците се обърнаха. Вероятно Ван’иър се бе появил по настояване на Брок, за да сложи край на спора им. Далден се смути, че го бяха заварили да се кара със сестра си. Шанел обаче бе прекалено ядосана, за да се вълнува от този факт.
— Защо не? — отвърна със сарказъм тя по повод обещанието на Фалон. — Колкото повече причини има, толкова по-весело ще бъде.
— Не — намеси се тихо брат й. — Тя заслужава наказание, но не за това. — Обърна се към нея. — Съжалявам, Шани, но ще се доверя на преценката на баща ни. Той реши, че този воин е подходящият другар в живота за теб и аз вярвам, че Фалон ще оправдае доверието му.
— В такъв случай даваш ли ми я вместо баща си? — попита Ван’иър.
— Да.
— Далден! — извика Шанел, осъзнала, че всъщност Фалон точно това бе чакал. И той, разбира се, я хвана за ръката и я задърпа. — Не, почакай!
Не я послуша. Помъкна я из някакъв залят с мека светлина коридор, после в асансьора, който ги свали два етажа по-надолу, след това през голямата стая за отдих, през още коридори и асансьори. Движиха се така в продължение на петнайсет минути. Страховете й нарастваха, сърцето й ускоряваше пулса си, а при всеки опит да измъкне ръката си усещаше, как Фалон я стиска още по-силно. Най-сетне той спря. Подпря гръб на стената и затвори очи. Въпреки тревогите си, младата жена се изплаши за него.
Въпросът й обаче не прозвуча особено загрижено:
— Какво има?
— Нищо.
Нищо ли? Обърна се. А видът му не говореше, че всичко е наред. Изглеждаше така, сякаш нещо го измъчва.
— Фалон… — промълви вече по-нежно тя и този път загрижеността й пролича.
Очите му се отвориха и устните му се извиха в самоирония.
— Изгубих се.
Младата жена премигна неразбиращо.
— Искаш да кажеш, че не знаеш къде се намираме?
Той въздъхна.
— Да.
Тя го съзерцава безизразно известно време, преди да каже:
— Това вече е кулминацията, а?
Думите й го намръщиха. Шанел се усмихна. Миг по-късно направо избухна в смях. Чак се подпря на стената, а от очите й потекоха сълзи. Когато веселостта й понамаля, тя допусна грешката да погледне лицето на Фалон и киселата многострадална физиономия предизвика нов пристъп на смях.