Вече се задъхваше, когато усети дланта му да се плъзга по врата й, за да я привлече да се облегне на него. Не направи опит да се съпротивлява. Не знаеше как така смехът ги бе сдобрил, но точно така бе станало.
— Брат ти имаше право — прошепна той в ухото й. — Не се държиш с подобаващото уважение към воините.
— Не бих казала. Изпитвам огромно уважение към всичките ти способности, Фалон. — Подпря брадичка на гърдите му, вдигна поглед нагоре и му се усмихна. — Само не ми чертай схеми, от които според теб бих могла да се уча.
Усмихна й се. Дъхът й секна — за кой ли път вече се изумяваше от великолепието на този мъж. В главата й прозвуча сигнал за опасност, но ръцете му вече бяха на кръста й и я повдигаха бавно нагоре. Опита да избегне устните му, наистина опита и успя да го постигне за около две секунди, след което се остави на неизбежното. Този път просто нямаше къде да избяга, затова бе по-добре да му се наслади колкото се може повече, преди да е изгубил самоконтрол. А целувките му бяха толкова приятни…
— Мястото отново е неподходящо — изохка той, без да се отделя от устните й.
— Явно това не е щастливият ти ден.
— Ще бъде. Тук ли си, компютре?
— На този кораб, естествено — отвърна неопределено Брок. — Върнете се в последния асансьор, качете се един етаж и след това завийте надясно. Там вече ще се ориентираш сам.
Дъхът на Шанел секна, когато Фалон я вдигна и закрачи забързано. И сега, когато не я целуваше, страховете й се върнаха.
Опита да ги преодолее. Но най-накрая обви ръце около врата на Ван’иър, притисна се към него и прошепна:
— Все още ме е страх.
Ръцете му я обхванаха още по-здраво.
— Знам. Иска ми се да можех да те отърва от този страх, преди да се съединим, керима, но съм наясно, че това ще стане после.
— Ще повториш ли последното си предложение? Ще ме оставиш ли аз да контролирам положението?
— Не мога. Прекалено силно те желая, жено. Трябва да те докосвам. Сега вече си моя и аз съм длъжен да те защитавам дори от самия себе си. Няма да изпиташ болка, когато се съединим, кълна ти се. — Спря, за да я погледне, и изражението му се смекчи. — Повярвай ми, Шанел! Довери ми се!
Тя действително нямаше избор.
— Добре.
Усмивката му отне дъха й.
Глава 31
Леглото му беше широко и старомодно — не се движеше и не променяше формата си. Кабината бе също голяма за стандартите на космически кораб, но малка според Шака’анските представи. Шанел не получи никаква възможност да я огледа. Бе поставена направо върху леглото, а след това, докато Фалон сваляше колана за меча и браките, тя не бе в състояние да отдели поглед от него. А и не опита.
Наистина бе прекрасно сложен, този воин с огромна гръд и дебели ръце. Стараеше се да не мисли за силата му, докато го наблюдаваше, но бе много трудно, тъй като тя прозираше отвсякъде. Вместо това си припомняше за нежността и самоконтрола, които бе проявил в стаята за наказания на Лейнар… както и обещанието му, че този път няма да има никаква болка. Трябваше да му повярва. Надяваше се той да успее да го докаже.
Погледът й се движеше по него, не пропускаше даже места, където би трябвало да се срамува да гледа. И май наистина трябваше да ги избегне, тъй като направо потръпна при вида на тази неподправена мъжественост, на това необуздано желание. Очите й потърсиха неговите. Те блестяха, но не диво. Въпреки това постави длан върху гърдите му, търсейки успокоение.
— Не са тука, нали? Всички онези силни емоции, които бяха тук преди?
— Не мисли за тогава, керима, а за сега.
Целуна я нежно, за да й помогне да се отпусне, а след това — дълбоко, за да я възбуди. Беше наблюдавал как бе облякла дрехите си по-рано. И сега ги свали със същата лекота и очевидното удоволствие, че се е справил успешно. Това наистина бе дреболия, но той искаше да го извърши сам, без нейната помощ.
Дъхът на младата жена секна, когато дланта му покри едната й гърда. Този едва доловим звук го накара до потрепери. Най-сетне беше негова и това му доставяше такава неистова радост, че му идеше да крещи от възторг. Но не можеше да си го позволи. Нямаше да й покаже нищо от онова, което чувстваше. Молеше се Дрода да му помогне, тъй като не бе лесно да го крие, а още по-малко — да го контролира. Въпреки това бе доволен, тъй като дори да бе изпитвал известни съмнения дали тя е пазителката на неговото сърце, те се бяха стопили при мисълта за усилията, които бе положил до този момент.