Беше прав. Младата жена се запита с горчивина защо изобщо се съпротивляваше. Точно поради тази причина не бе искала да се свързва с воин. Те бяха непреклонни, когато ставаше въпрос за дълг, а на наказанието се гледаше почти като на свещен дълг. Последната мисъл я ужаси.
— По дяволите, не можа ли поне да ми дадеш малко време да те харесам, преди да започна да те мразя отново? — попита тя с огромно негодувание, което почти я задушаваше.
— Да отлагам, би означавало да ти отнема пълното спокойствие, жено. Това само би увеличило страха ти.
— Все пак ми е позволено да се страхувам от онова, което си намислил, нали така! — озъби се тя. — Няма да ти позволя да го направиш, Фалон. Ще се съпротивлявам.
— Можеш да опиташ.
Тя присви очи, щом чу познатите думи, които я предупреждаваха недвусмислено изобщо да не си прави труда.
— Презирам това ти изречение!
Младият мъж въздъхна.
— Шанел, нека приключим най-после, за да мога след това да те утеша.
— Как не! Ако ме накажеш сега, воине, не си и помисляй да се приближиш отново към мен… никога повече!
Ако се бе надявала тези думи да променят нещо, значи бе забравила с кого си има работа. Воините не приемаха току-така заплахите и Фалон не беше изключение. Единственото, което бе постигнала с това предупреждение, бе най-сетне да го ядоса.
— Надявам се, че няма да се налага втори път да страдаме по този начин; и двамата — заяви той с нетърпящ възражение тон. — Но засега…
Къде й беше умът, щом продължаваше да стои тук до него? Шанел побърза да се обърне, за да поправи грешката си, но веднага разбра, че е закъсняла. Ръката на Фалон се обви около кръста й и я привлече с лекота върху бедрата му. Дори не си направи труда да се премести до ръба на леглото. В самия му център, където се бяха слели на два пъти с огромно удоволствие, сега щеше да й причини болка.
Младата жена запищя вбесено, като се опитваше да не му даде да я обърне по корем, но бързо откри какъв майстор бе в това нейният другар в живота. Той я притисна с ръка в гърба, за да не й даде възможност да мърда, И в този момент гневът й отстъпи място на невероятен задушаващ страх.
Извика, преди още дланта му да я зашлеви за първи път по задника, и изпищя неистово, когато тя се приземи с очакваната сила. Всъщност само вдигаше врява и създаваше суматоха. Трябваше да мине известно време, преди да осъзнае какво става: оказа се, че Фалон нямаше намерение да я натупа, а просто да й даде един ярък пример за ба-хар-анските наказания.
Шанел продължаваше да вика. Ван’иър обаче я обърна към себе си и я постави да седне в скута му. Сега вече само я прегръщаше, макар и прекалено силно, и й шепнеше успокояващи слова като на малко дете.
А в този момент тя наистина се чувстваше като дете. Къде бе изчезнал куражът, който я бе накарал да броди из непознатия Космос, който й бе дал сили да повали Фалон на пода, без да се замисля за последствията, който я бе подтикнал отново да прави секс, макар да бе сигурна, че това щеше да й причини единствено болка? Ако майка й бе станала свидетелка на театъра, който бе изиграла, щеше да потъне в земята от срам. Точно така се чувстваше и Шанел. От друга страна, изпитваше такова облекчение, че Фалон бе сложил край на наказанието, та се хвърли да го прегръща, за да изрази чувствата си и зарови глава в гърдите му.
Трябваше да измине още малко време, преди тя да се поуспокои. Ван’иър повдигна леко главата й и избърса внимателно сълзите от бузите й. А когато най-сетне младата жена събра смелост да отвори очи, видя насреща си едно изпълнено с тъга и примирение лице.
В гласа му обаче чу недоволство.
— Ти не прие добре наказанието, керима.
— То свърши ли?
Фалон въздъхна.
— Така изглежда.
— В такъв случай ще се справя по-добре следващия път.
Реши, че е по-безопасно да излъже.
— По-добре да няма следващ път.
Звезди, сякаш тя самата не го знаеше. Опита да скрие отново лице, но той не й позволи. За нещастие, темата на разговора все още не бе изчерпана.
— Брат ти спомена за някакво друго наказание. Може би ще трябва да го поразпитам повечко.
Шанел настръхна.
— Баща ми ме изпращаше да работя в кухнята.
— И майка ти ли наказваше по този начин?
— Ами, не… Фалон, моля ти се, това ми е още по-противно.
— Далден твърди, че вашите жени предпочитали…
— Откъде ще знае пък той!
Ван’иър забеляза, че Шанел пребледнява и този път той я привлече към себе си, за да я успокои.
— Никога не бих те наказал за нещо, което си ми казала, жено, нито за начина, по който си ми го казала. Ако те накажа някога, то ще бъде, защото не си ми се подчинила и така си се изложила на опасност. Ясно ли ти е?