— И няма проблем, ако ти се ядосам?
— Да.
— И няма проблем, ако, ъъъ… те атакувам някой път, без да помисля?
Той повдигна отново брадичката й, за да може да види усмивката му.
— Зависи от причината за атаката, керима. Няма да се ядосам, дори да ми пукнеш главата някой ден, ако предишния не съм се погрижил както трябва за теб.
— Кой знае защо не ми се вярва, че можеш да бъдеш толкова благ. — Сега и тя се усмихна. — Какво ще кажеш, ако те атакувам само със самата себе си?
— Заповядай, опитай.
За първи път тези думи не я разгневиха, а я накараха да се засмее и тя го направи с огромно удоволствие.
— Значи това е свободата да се изразявам, за която спомена?
И тогава осъзна, че всъщност той току-що бе премахнал още едно от възраженията й срещу него, тъй като не можеше да си представи, че би се изложила умишлено на опасност. А ако това бе единствената причина за наказание, значи нямаше да се наложи да изтърпява подобно нещо никога повече. Колкото до неподчинението й…
— Струва ми се, че в крайна сметка ще харесам някои от обичаите в твоята страна, Фалон!
— Приятно ми е да го чуя. А сега кажи какво ще отговорим на брат ти, като попита дали си била наказана както подобава?
— Не е негова работа.
— В този случай е, тъй като простъпката ти посрами неговия дом.
Шанел се размърда смутено. Той нарушаваше принципите, в които бе възпитан, като не я наказваше за провинението й. Мъжете от нейното семейство нямаше да го направят. Фалон обаче не бе успял да завърши това, което беше започнал.
— Разреши ми да изрека още една неистина, за да го уверя…
— Не! — прекъсна я Ван’иър.
— А може би няма изобщо да попита…
Младият мъж въздъхна.
— Във всеки случай, трябва да кажем истината на Далден.
— Ъъъ… а каква точно е истината?
Фалон се дръпна назад, за да може да я погледне.
— Ти шегуваш ли се с мен, жено?
— Не. Знам, че спря, Фалон. Не знам само защо.
Той се отпусна отново върху леглото, като я привлече върху себе си, а след това я намести така, че да я вижда. Палецът му политна към едното й око, за да изсуши последната останала сълзица, а после разтри с нея устните й, докато Шанел се сети да целуне пръста му. Най-сетне рече:
— Сълзите ти бяха нещо, което не можах да понеса. Иска ми се да не беше така или ти да бе проявила малко по-голяма въздържаност.
Младата жена се изчерви, тъй като порицанието в гласа му бе явно, а изражението — натъжено и изпълнено с разочарование. Той чувстваше вина, задето не бе успял да раздаде правосъдие. Бе се провалил заради срамното й държание. Воините никога не наказваха с удоволствие жените си. Те гледаха на това като на част от дълга си да ги защищават и да се грижат за тях. Шанел беше наясно и точно затова бе изумена, че сега гърбът й не пламтеше. Но фактът, че сълзите й му бяха въздействали толкова силно… Възможно ли бе да изпитва към нея нещо повече от похот?
Той се различаваше от обикновения воин, както впрочем и баща й, и може би това включваше и способността да обича.
Сведе поглед към гърдите му и промълви:
— Фалон, съжалявам, че се държа като дете. Знам, че имаше нужда да… добре де, чувстваше, че трябва да го направиш, но просто аз се ужасявам от наказанията, особено пък от твоите.
— Жено, от теб се очаква да се страхуваш от наказанията. Как иначе те ще те спират?
— Знам това и повярвай ми, не искам да преживявам отново подобно нещо, та дори и толкова кратко. Затова, моля те, не смятай, че си се провалил в изпълнението на дълга си. Няма да излъжа Далден, ако му кажа, че съм си научила урока.
Фалон изсумтя.
— Единственото, което научи, е, че твоята болка причинява болка и на мен. Онова, което все още не си осъзнала, е, че простъпката ти не бе насочена директно срещу мен, а срещу теб самата, тъй като се изложи на опасност. Но ако това се случи отново, няма да има прошка! И тогава никакви викове, сълзи или молби не биха ми попречили да изпълня дълга си. Запомни го добре! Шанел, ще ми бъде страшно неприятно, ако с действията си станеш причина за страданията и на двама ни.
Младата жена потръпна и инстинктът я накара да се притисне още по-силно към него — стар колкото света начин за искане на прошка.
— Бихме ли могли да поговорим за нещо друго сега, Фалон?
Той я прегърна и я привлече.
— Доколкото си спомням, ти влагаш повече от едно значение в думата „да си поговорим“.
Най-сетне Шанел също се усмихна.
— И аз така мисля.
Глава 33
— Как е, кукличке?