— Марта! — възкликна Шанел на излизане от соларната баня към кабината на Фалон и веднага попита обвинително: — Къде беше? Прибираме се у дома след няколко часа.
— Къде смяташ, че съм била? — изсумтя не много почтително от интеркома гласът на компютъра. — Двамата с Корт толкова се старахме и направихме невероятни неща, за да можем да ви догоним. Добре знаеш, че проклетият кораб, с който се возиш, е по-бърз от Роувъра.
— Не беше нужно да ни догонвате. Да не искаш да кажеш, че не си забелязала кога тръгнахме?
— Разбира се, че забелязах. Но откъде можех да знам дали не се намираш все още на Съндър? Последната ми информация бе, че онези жени там възнамеряват да променят нашите воини, за да те забравят и да си тръгнат без теб. Трябваше да разбера какво е истинското положение, нали? И ми бе необходимо известно време, докато открия твоята приятелка, генерала.
На Шанел изобщо не й дойде наум, че на Марта нямаше да й бъде трудно да открие единствената жена на кораба, при положение че и останалите пътници се брояха на пръсти. Тази сутрин обаче в главата й се въртяха съвсем други мисли, затова само попита:
— Брок знае ли за посещението ти?
— Не съм толкова подла. Обаче сключихме сделка. Той няма да подслушва нашите разговори, а аз няма да го изолирам от главната си квартира в продължение най-малко на шест месеца.
Младата жена повдигна вежди.
— Кога го измисли?
— Тъй като през последната седмица ти не беше край мен, за да ме забавляваш, започнах да скучая. А и нали знаеш, че винаги съм търсила начин да ядосам металния си приятел? Така че тази възможност бе добре дошла.
Шанел се усмихна.
— Бас държа, че много му е харесало.
— Колкото ще се хареса на един воин да види жена в браки. Като стана дума за това, как се справи без дрехи? Или ба-хар-анецът те държа гола цяла седмица?
— Много забавно, Марта. Имах късмет, че бях с подходящи за соларната баня дрехи, които се почистваха при всяко къпане. Но определено бих се радвала да ги сменя, ако си достатъчно близко, за да ми изпратиш нещо.
— Защо не дойдеш да си избереш сама?
— Не, благодаря. Това може да бъде изтълкувано като нов опит за бягство, а вече ме предупредиха какво ще стане в такъв случай. Предпочитам да ходя гола.
Марта добави доза симпатия към тона си.
— Толкова лошо ли беше?
— Нищо не е станало.
— Все още?
— Изобщо. Фалон започна, но аз вдигнах такава врява, че той не можа да довърши.
— Проклета да съм — възкликна Марта, този път с истинска изненада. — Твоят човек е направил нещо, което изобщо не фигурираше в моя списък с възможности. Защо тогава си толкова сърдита?
— Това не е най-наболелият проблем. В действителност се разбирам с Фалон много по-добре, отколкото съм се надявала.
— Не думай — измърка Марта.
Шанел просто нямаше как да не се усмихне.
— Давай смело напред, Марта, кажи си всичко. Знам, че умираш от желание да го сториш, и този път нямам нищо против да чуя обяснения от рода на „нали ти казах“.
— Нали е много добър, а?
Младата жена се изчерви.
— Нямах предвид това… но след като засегна тази тема, да, наистина е много добър.
— Значи успя да се овладее.
— Засега.
— Впечатлена съм. Не мислех, че ще се справи толкова скоро.
— Знаеш ли, Марта, открих, че различията между нашите и ба-хар-анските воини са дори по-големи, отколкото си мислехме в началото. Представяш ли си, мога да се отнасям колкото си искам непочтително към Фалон и той няма дори да повдигне вежда. Такова удоволствие е да си кажеш всичко, без да се притесняваш. Той не се крие зад някакво си ужасно, вбесяващо воинско спокойствие, тъй като просто не го притежава. Досега не се е налагало да гадая какво чувства. Всичко е изписано ясно на лицето му — дали е ядосан, дали е щастлив…
— Готов ли е за секс?
— Да. И вече е безкрайно внимателен със силата си, понякога дори ми се приплаква, като го гледам колко е нежен. Освен това е истински ревнив, дори за дреболии. Даже брат му трябва да мери думите си, когато говори с мен, иначе Фалон започва да гледа и него на кръв. А какво чувство за собственост… Звезди, достатъчно е да не ме вижда няколко минути, за да дойде да ме търси.
— Би трябвало да се успокои, щом започне да се чувства по-сигурен в теб.
— Пропускаш нещо много съществено — усмихна се Шанел. — Аз нямам нищо против това. Толкова е различен от кан-ис-транските воини. Човек би помислил, че няма нищо общо с тях. Точно както съм си мечтала. И в същото време може да се държи като типичен воин… Успяваш ли да разбереш какво говоря?
— Разбира се. Но нека това не ти замайва главата, кукличке. Все пак си имаш работа със закоравял воин. Чакат те големи разочарования, ако го забравиш.