— Достатъчно съм се напатила от воини, за да го забравя, а самият Фалон няма да ми позволи да го направя. Но да твърдя, че не доказа някои неща през тази седмица, значи да излъжа. Ти беше сигурна, че това ще се случи. Той също смята, че ще успее. Знае как да ме направи щастлива, толкова щастлива, че цяла седмица вече полагам усилия да не се смея непрекъснато като някоя глупачка.
— Отврат — изсумтя компютърът. — Какво ви има на вас, хората, та да се лишавате и от малкото разсъдък, който притежавате, щом се влюбите? Положението е неприятно още когато си изгубите ума, но като се влюбите, вече ставате смешни с увереността си, че вашите воини са непогрешими.
— По-добре изключи програмата си за несъгласие с всичко, Марта. Знам, че си на път да изгориш някой проводник в усилията си да не се отдадеш на злорадство. — При тези думи Марта се изсмя гръмко, а младата жена продължи: — Казах само, че знае как да ме направи щастлива. И изобщо не съм твърдяла, че съм влюбена.
— Напротив. Ами глупавите усмивчици, за които спомена? Ами фактът, че си толкова щастлива? Знаех, че ще стане точно така, щом веднъж се откажеш да бягаш от него. Та как реагира той, когато му каза?
— Не съм му казвала.
— Не си му казала? Или просто досега сама не си си дала сметка за това?
— Не се прави на толкова умна, Марта. Чувствата ми не са се променили. Нямам намерение да давам каквато и да е информация на Фалон, преди той да ми е направил подобно признание.
— Можеш да чакаш цял живот…
— Вече не съм толкова сигурна.
— Май си наясно, че всички тези емоции се нуждаят от повече от един отдушник?
— Нещо такова.
Марта се засмя.
— А къде е нашият приятел? Както разбрах, той не те изпускал за дълго от погледа си.
— Днешният ден е изключение. На Фалон му писна да ми гледа киселата физиономия и излезе гневен.
— Аха, стигаме до негодуванието, което усетих още в началото?
— По-скоро безсилие. Бяха ми припомнени и неща, за които бях забравила през изминалата седмица. Тази негова непоносима властност! Очевидно съм се заблуждавала, че всичко помежду ни ще върви по мед и масло и то само защото той успя да поуспокои някои от страховете ми. Една блажена седмица, след което — разбити надежди. Никога няма да мога да живея в мир и разбирателство с този човек. Трябваше да съм наясно още в началото.
— Мога ли да попитам какво доведе до всичко това?
— Можеш, тъй като няма да повярваш какво ми сервира тази сутрин нашият воин. Очаквах с нетърпение да се прибера у дома и да се видя с майка си, за да я успокоя да не се тревожи повече за мен, когато Фалон ме информира най-невъзмутимо, че изобщо няма да спираме в Шака-Ра. Вече бил помолил Брок да приближим планетата от изток, за да можем да се трансферираме право на Ка’ал. А Брок очевидно е получил нареждане от баща ми да подпомага всячески Фалон, така че не е могъл да откаже.
— Разбира се, че не би могъл да откаже — възкликна отвратена Марта. — Тази дървена глава вече се смята за воин, а един воин никога не би пренебрегнал заповедите на своя шодан.
— Е, моят воин се показа съвсем твърдоглав. Толкова спорих с него, но не успях да го накарам да си промени намеренията. Той предпочита да бъде трансфериран, нещо, което мрази, вместо да се приземи на Космическото пристанище и да вземе аеробус, който ще го отведе у дома за двайсет минути.
— Обясни ли защо?
— Разбира се. Не искал да се виждам с майка ми. Смята, че тя е по-виновна от мен самата за неприятностите, които съм му създала. Мисля, че помежду им е станало нещо, за което не ми казва, тъй като му е неприятно дори името й.
— Това е интересно. Почакай да попитам Брок дали знае нещо. — Интеркомът потъна в мълчание за няколко минути, след което Марта извести завръщането си със смях. — Моята Тедра все още успява да ме изненадва. Тя предизвикала твоя воин, опитвайки да го задържи да не те преследва.
— Фалон се е бил с майка ми? — възкликна Шанел, едновременно ужасено и невярващо.
Компютърът продължи да се смее.
— Успокой се, момичето ми. Опитала, но той отказал. Дори го ритнала и го съборила в бащината ти вана, но той продължил да отказва. Тогава баща ти пристъпил напред и приел предизвикателството.
Младата жена затвори очи и изпъшка.
— Значи тя е била наказана за загуба на предизвикателство. И за всичко това виновната съм аз.
— Ти ли? — изсумтя Марта. — Не се заблуждавай. Майка ти никога не прави нещо, без да е наясно с последствията. Знаела е много добре, че Фалон няма да се бие с нея. Знаела е също така, че Чалън няма да допусне никога подобно нещо. Целта й е била да покаже на твоя младеж колко е важно да ти даде време да победиш страховете си. И смятам, че това е свършило работа.