— Виж го ти — засмя се компютърът. — Аз съм Мок II, момче, и се подчинявам единствено на собствените си закони. Всички знаят… — Последва продължителна пауза, след което Марта буквално изпищя: — Разкарай се от терминала ми, Брок!
Шанел премигна от приятна изненада. Не бе разбрала, че са се приближили достатъчно до Шака’ан, за да могат да влизат в контакт с него, но дълбокият мъжки глас, който прозвуча през интеркома, доказваше точно това.
— По-кротко, жено — нареди строго гласът. — Идвам по молба на родителите на Шанел.
Брок можеше да бъде не по-малко своеволен и непочтен от Марта. И той бе свободно мислещ компютър Мок II. Принадлежеше на бащата на Шанел и следователно бе програмиран да се съобразява единствено с него. Марта и досега се оплакваше, че именно тя помогнала да бъде създаден, като доставила необходимата статистика. Направила го заради Тедра, която пожелала да изненада Чалън, като му подари негов собствен Мок II.
Това бе наистина голяма изненада. Чалън дори не се бе приближил до Брок в продължение на една година. Не искаше да притежава това ултрамодерно нещо. А когато най-сетне се предаде и започна да разговаря със своя компютър, трябваше да измине още една година, този път в спорове, за да бъде установена доминиращата фигура. Сега обаче се разбираха прекрасно. Напоследък Брок дори се опитваше да се наложи и над Марта — нещо напълно невъзможно, което забавляваше всички, с изключение на нея.
Възмущението й бе затихнало, но не и мърморенето.
— Казвай каквото имаш да казваш и си разкарай тенекиения задник от моя терминал. А следващия път, когато решиш да се отбиеш, по-добре първо поискай разрешение. В противен случай може и да си поизпържиш електрическата верига.
— Хайде, хайде — рече помирително Шанел и се усмихна. — В случай че сте забравили, напомням ви, че се намирате пред любопитна публика, която никога досега не е чувала компютри да се карат. Май шокирахте приятелите ми.
— Ние не се караме — заяви Марта.
— Шегата ти е неуместна, Шанел — смъмри я Брок.
Младата жена въздъхна.
— От колко време всъщност си при нас, Брок?
— Не се тревожи, момичето ми — успокои я Марта. — Той си пада по тайните промъквания, но не е достатъчно добър. Обясни за какво става дума, Брок, и се прибирай вкъщи.
Настъпи продължителна пауза; вероятно Брок се колебаеше дали да изпълни получените инструкции, или да укори Марта и да я увери, че не е препоръчително да му заповядва. Накрая се обърна към Шанел.
— Поздрави от родителите ти. Липсваш им много и очакват с нетърпение пристигането ти.
— Майка ми там ли е, Брок? — попита нетърпеливо младата жена. — Мога ли да говоря с нея?
— Съжалявам. Чалън и Тедра в момента са на състезание. Ще останат там, докато изгрее луната.
— Какво състезание? — попита Марта, преди Шанел да успее даже да си го помисли.
— Воините от цялата страна са поканени в Шака-Ра, за да сравнят уменията си. Започнаха с изгрева на слънцето и ще продължат дотогава, докато се излъчи победителят. Чалън, разбира се, е върховният съдия. Тъй като родителите й не могат да напуснат състезанията, на аеробусната спирка ще я чака ескорт, който ще я съпроводи до шатрата в парка.
— Просто така? — Тонът на Марта си остана сприхав. — Е, няма да имаш нищо против да се обадя в Центъра, за да проверя всички тези факти, нали?
— Жено, ти умишлено се държиш така дръпнато.
Брок вече не се опитваше да прикрива раздразнението си.
— И с основание — отговори светкавично Марта, а после добави сладко: — Довиждане, Брок.
Интеркомът остана ням достатъчно дълго, за да даде възможност на Карис да се наведе към Шанел и да прошепне:
— Той наистина ли я мисли за жена?
Шанел не успя да каже, че шепненето не променя нищо, когато става въпрос за Мок II, защото Марта я изпревари и разясни положението:
— Разбира се. Неспасяем идиот!
Само дето Марта вече не звучеше толкова недоволно, а по-скоро — гордо, което накара Шанел да се усмихне широко.
— Мислех, че Брок ти харесва.
— Само когато прояви нещичко от огромния си интелект, но май напоследък се случва рядко. Превърнал се е, несъмнено това е свързано с мъжествеността, в квинтесенция на варварите. И когато започне да ръси подобни снизходителни глупости в стила на воините, направо ме изкарва от стената.
— Но ти все пак се справяш, нали? — попита Шанел.
— Разбира се — изпръхтя гръмко Марта.
Глава 3
Когато на другата сутрин Шанел се събуди, вълнението на приятелите й сякаш се бе предало и на нея. От една страна, нямаше желание да разбере какво я очаква след завръщането й, но от друга — изгаряше от нетърпение да види отново близките си. Бяха й липсвали много. Прислугата и обширният дом — също.