— Това е първото, което ми дойде наум.
— Проклет…
— Достатъчно, жено! Ще стане както казах и ти ще го приемеш.
„Не разчитай на това, скъпи“.
Глава 34
Поради Глобалния щит, обвил планетата, космическите кораби можеха да се приземяват единствено на Космическото пристанище. Той обаче възпрепятстваше и трансферирането, затова с помощта на Джадел, Брок успя от контролната зала да уточни местонахождението на дома на Фалон, за да трансферира малката групичка право там.
Шанел разполагаше само с няколко минути за раздяла с брат си, който щеше да се върне с Брок в Шака-Ра. Далден обаче я изненада с изявлението си, че щели да се видят отново след няколко седмици, когато щял да доведе катратерския посланик и неговата свита в Ка’ал, за да довършат преговорите си с Фалон. Оказа се, че именно той предложил кораба си на Ван’иър, но не бе останало време да преговарят за каквото и да било друго; Фалон единствено бе успял да даде съгласието си да продължат разговорите след завръщането му вече на негова земя. Фактът, че се бе съгласил, бе повече от учудващ. Далден призна, че тогава бил готов на всичко. Дотолкова изгарял от нетърпение да я последва.
Това събуди известно чувство за вина у Шанел, макар в момента да бе ядосана на своя другар в живота. Знаеше отношението му към посетителите, споделяно от всички ба-хар-анци. Именно те бяха настоявали за затварянето на планетата и през последните петнайсет години не бяха позволили на нито един посетител да стъпи на тяхна земя. А сега заради нея Фалон правеше такова изключение, но със сигурност то не го радваше. Искаше й се да не се бяха договаряли. Но фактът, че благодарение на това брат й щеше да се върне скоро, я правеше щастлива.
Двамата с Далден се бяха сдобрили след кавгата при качването й на кораба. Нито той, нито тя можеха да се сърдят дълго един на друг. А сега изобщо нямаше желание да се разделя с него, но все пак й беше много по-лесно да си вземе довиждане, като знаеше, че той ще се върне след няколко седмици.
Фалон застана до нея и я хвана за ръката при трансферирането. Все още я държеше, когато се озоваха в обширна, висока шест-седем метра трапезария. Около дългите маси имаше пейки с възглавнички вместо кушетки без облегалки, а тук-там бяха пръснати столове. Огромни изрисувани кожи от заал в пищни златни рамки покриваха стените. Прозорците обаче бяха прекалено тесни. Нямаше и отворени сводове, през които да влиза прохладният бриз.
Първото, което направи впечатление на младата жена бе задухата. Въздухът бе толкова тежък, че тя не се сдържа и отбеляза:
— Може би някои от нещата, които видя в Шака-Ра, са ти харесали достатъчно, за да ги въведеш и тук.
— А може и да не ги въведа. Това е двуетажна къща, Шанел, не дворец. Залата за хранене и срещи е по-голяма, но все пак си е къща.
— Не съм се оплаквала.
— Така ли?
— Ако се бях оплакала, щях да спомена за липсата на въздух — заяви напрегнато тя. — Сигурна съм обаче, че ще свикна.
— Аз съм не по-малко сигурен, но в началото няма да ти бъде особено приятно, тъй като моята страна е доста по-топла. Поради тази причина можеш да носиш известно време твоите дрехи, тъй като дрехите на нашите жени могат да ти се сторят доста запарващи.
— Защо ми се струва, че не става дума за чаури, Фалон?
— Защото не става.
— Какво тогава…
Не си направи труда да довърши, тъй като в този момент в залата влезе жена и тя реши, че е получила отговора. Непознатата носеше тясна бяла пола, която започваше точно над ханша и стигаше до пода. И това бе всичко. Нищо не покриваше горната половина на тялото, освен достигащата малко под раменете кестенява коса.
Жената ги видя. Едрите й гърди се залюляха, когато направи лек поклон пред шодана и го поздрави официално. Той, от своя страна, й нареди да доведе някой, който да отнесе багажа по стаите.
Шанел я изгледа как изчезва през някаква друга врата, с все така полюляващи се гърди. После се обърна към своя другар в живота и впи в него изпепеляващия си кехлибарен поглед.
— По-топли дрехи, а? Ако смяташ, че ще се разхождам облечена така, воине, помисли си пак!
Трима от мъжете избухнаха в смях. Фалон не се засмя. Брат му обаче побърза да й обясни.
— Тя е робиня, Шанел.
Младата жена го изгледа потресена. Беше забравила за този ужас, с който й предстоеше да се сблъска като другарка в живота на ба-хар-анец.
— Трябваше да се сетя — заяви с погнуса тя. — Звезди, та вие дори не ги обличате както подобава!
Реакцията й обаче не го смути ни най-малко. Дори й се усмихна.