— Дрехите й просто показват, че е робиня. Свободните жени са покрити целите от облеклото си. На мен лично ще ми липсва гледката, която представляваш в чаури, когато започнеш да носиш…
— Ти, братко, бе лишен прекалено дълго от утехата на твоите приятелки — прекъсна го Фалон. Гневът в гласа му стресна Шанел. — Я отивай по-бързо в стаята си, за да поправиш този пропуск и прекаленото ти възхищение от моята другарка в живота да приключи тук и сега.
Джадел се изсмя.
— Шегуваш се, Фалон. Ако мислиш, че ще попречиш на мен или на който и да било друг мъж да въздиша по твоята жена, значи нямаш представа каква красавица е тя.
— Джадел, предупреждавам те…
Джадел вдигна ръце помирително и развеселено.
— Аз си отивам, но фактите не можеш да промениш, братко. Тя е прекалено хубава, за да не бъде забелязвана и цялата ти строгост няма да промени нищо. По-добре свиквай.
Ван’иър направи крачка напред, което сложи край на закачките. Джадел побърза да излезе. Тарън и Диймън го последваха, и двамата ухилени, което изобщо не спомогна за подобряване настроението на Фалон.
Шанел сведе очи, преди да е видял реакцията й към проявите на неговата ревност. А тя, независимо от волята си, не можеше да не се чувства развеселена и поласкана и то дотолкова, че целият й гняв да изчезне за броени минути. Ревността несъмнено говореше за много силни чувства, а всичко, което потвърждаваше надеждите й, че този мъж може да я обикне, че може би дори вече я обича, бе добре дошло.
Фалон обаче забеляза усмивката й и се тросна:
— Не виждам причина за смях, жено.
— Той само те дразнеше, Фалон. Не говореше сериозно.
Фалон я съзерцава безизразно известно време, преди да отговори:
— Напротив, бе напълно сериозен. Защо мислиш, че не е бил?
— Тъй като аз не съм по-различна от която и да било друга кан-ис-транка, покрита със злато от главата до петите. Просто се сливам…
Смехът му я прекъсна.
— Ако се сливаше, нямаше да те забележа веднага и да те пожелая със страст, несравнима с нищо, което съм изпитвал досега. И тук, жено, пак няма да се сливаш. Наистина ли не знаеш, че повечето мъже, които те видят, те пожелават?
Шанел се изчерви.
— Преди да отговоря, искам да разбера… Собственият ти брат не би предприел нищо, нали?
— Не.
— Защо тогава му се ядосваш толкова?
— Не ми е приятно другите мъже да те гледат по този начин, дори той. — Въздъхна. — Но това е нещо, с което ще трябва да свикна. И по-добре да го направя бързо, преди да започна да раздавам предизвикателства наляво и надясно.
— А, виж, дотам наистина не трябва да стигаш. — Младата жена се усмихна широко и направи крачка към него, така че да може да преметне ръце около врата му. — Надявам се не мислиш, че аз бих насърчила подобно поведение, което явно ти е толкова неприятно.
— Ти си пазителката на моето сърце, керима, и аз ти имам пълно доверие.
Шанел се притисна към него, развълнувана от тези сладки слова.
— Тогава аз пък ще ти кажа, че нямам нищо против ревността ти. Кан-ис-транските воини не изпитват подобно нещо, така че тя е уникална за мен и възнамерявам да и се наслаждавам, докато успееш да се справиш с нея. Срамно ли е, че го признавам?
— Че искаш да страдам от подобни емоции ли? Наистина би трябвало да се срамуваш.
Шанел го прегърна още по-силно.
— Защо тогава не си ядосан?
— Нищо, което ти доставя удоволствие, не може да ми бъде неприятно. Нима не обещах да те направя щастлива?
Желанието за закачки внезапно я изостави.
— Ти ме направи и продължаваш да ме правиш щастлива… до известна степен, ако не съм вбесена на воинската ти непреклонност. Но трябва да чуя нещо от теб само така щастието ми ще бъде пълно.
Фалон се отдръпна леко назад, за да вижда изражението й. Сега вече лицето му бе напълно сериозно.
— Какво е то!
Младата жена поклати бавно глава.
— Няма да е същото, ако ти го кажа, Фалон. Трябва сам да разбереш какво е.
Глава 35
Четири от стаите в дома на Ван’иър бяха само за негово лично ползване. В спалнята имаше легло с воински размери; щом го видя, Шанел не сдържа усмивката си. Дори нейното не би могло да стане толкова голямо. Банята беше широка, със стенни гардероби и достатъчно пространство за обличане. Другото помещение бе празно и Фалон все още не бе решил за какво да го използва.
Най-голямата стая бе за гости. Тя бе по-голяма от всички стаи на Шанел в Кан-ис-Тран взети заедно. В нея имаше столове с възглавници и десет дълги дивана, покрити с меки като масло кожи от заал в кафяво и черно. Навсякъде бяха пръснати маси от чисто злато и златни ракли, украсени със скъпоценни камъни. Дори поставките за гаалските камъни бяха златни. Дебели бели кожи, съшити една за друга така изкусно, че не бе възможно да се видят шевовете, покриваха целия под. Кръвта на Шанел закипя, щом ги видя.