Къщата му може и да не беше с размерите на дворец, но наистина бе внушителна. Таваните бяха високи. Всяка стая имаше два-три големи прозореца и през тях нахлуваха потоци светлина и лекичък ветрец.
Младата жена прокара пръсти по ръба на една от масите и отбеляза:
— Нищо чудно, че катратерците искат толкова много да сключат сделка с теб. Златото само в тази стая би било достатъчно да заздрави икономиката им.
Обърна се. Фалон не я бе чул. Той бе влязъл в стаята за обличане и сега се връщаше оттам с някаква къса бяла дреха в ръка. Разгърна я, щом я наближи и я наметна почтително върху раменете й. Късата пелерина стигаше само до кръста й и се закопчаваше с три златни верижки с различна дължина. Премяташе се и се задържаше на дясното рамо с помощта на голяма кръгла брошка, обсипана с диаманти.
Докато Ван’иър я закопчаваше, лицето му придоби сериозно изражение.
— Нямаш представа колко исках да те видя обгърната от моята защита, Шанел. От мига, в който те видях, пожелах да те украся с моите цветове.
— Бяло… — Младата жена се усмихна на спомените. — По една случайност имам бяло чаури и мога да го нося в твоя чест от време на време.
— Доколкото си спомням, то ме подлуди последния път, когато го носеше… Тогава заяви, че никога повече няма да сложиш бяло.
— Вероятно съм си променила…
— Фалон! — прекъсна ги някакъв развълнуван женски глас. — Казаха ми, че току-що си се върнал…
Гласът секна с тихо хлъцване, Шанел се обърна. Насреща й стоеше поредната гологърда жена с дълга пола. Само че тази бе изключително привлекателна, с големи тъмнокафяви очи и коси със същия цвят, стигащи до раменете, без да скриват прекрасните гърди, чиито тъмни зърна ярко контрастираха с най-бялата кожа, която Шанел бе виждала някога.
Фалон обви ръка около кръста на своята другарка в живота, за да я извърти към новодошлата, която сега бе свела очи към пода. Усмивката му скова гръбнака на Шанел, макар тя самата да не си даде сметка за това.
— Съжалявам, господарю — промълви покорно робинята. — Не знаех, че имате гостенка.
— Шанел не е гостенка, Джания, тя е моята другарка в живота. — При тези думи Джания вдигна изумен поглед, но побърза да го сведе отново, преди Ван’иър да е продължил: — Не е нужно да свеждаш глава пред нея, мене, или когото и да било другиго, тъй като при този изгрев те дарявам със свободата ти.
Тъмнокафявите очи се вдигнаха рязко, още по-ококорени, отколкото бяха преди миг, и се взряха неразбиращо в младия мъж.
— Моята свобода?
Шанел бе не по-малко изумена. Не беше очаквала подобно нещо, поне не толкова скоро. Фактът, че Фалон нарушаваше местните традиции само заради нея… Той я обичаше, нямаше друго обяснение.
В момента обаче воинът не виждаше нейната реакция и благодарност. Вниманието му бе привлечено от объркването на робинята.
— Свободна си да напуснеш този дом, Джания. Ако желаеш, ще ти дам хора, които да те придружат до далечната северна страна, откъдето си била пленена и продадена в робство…
— Мога да си тръгна… Не!
Внезапно жената прекоси стаята и се отпусна на колене на пода, вкопчвайки се в десния крак на Фалон. Шанел замръзна. Чувството й на щастие и благодарност бе изместено от друго, по-тъмно и необуздано. Тя разбра какво точно означава тази демонстрация още преди да чуе думите.
— Не ме отпращай, Фалон! — проплака Джания. — Не искам да бъда освободена, искам да ме притежаваш!
Ван’иър се отдели от своята другарка в живота, за да се наведе и да откъсне робинята от крака си. Бе невъзможно обаче да го направи, без да я нарани, така отчаяно се бе вкопчила в него.
— Джания…
— Моля те, господарю, какво съм сторила, че ми причиняваш това?
— Нищо не си сторила. Реших повече да не притежавам роби. Затова сега ти връщам свободата, а не те продавам на друг.
Тогава жената заплака. Отвратена, Шанел се обърна с намерението да излезе. Фалон губеше търпение и гласът му прозвуча остро:
— Шанел, остани.
— Не се и надявай. Не мисля да наблюдавам и миг повече тази сцена.
Затръшна вратата след себе си, но все още чуваше риданията на Джания. Скръцна със зъби и хвърли изпепеляващ поглед към леглото, в което тази жена очевидно бе прекарала не една нощ. Сякаш не бе достатъчно неприятно, че Фалон бе притежавал роби, ами и бе използвал някои от тях за секс… Изобщо не й бе идвало наум. А трябваше да се сети. Защо да не се възползва от това предимство, което му даваше притежаването на роби? Бедните жени със сигурност нямаха избор и ако бяха хубави… Той обаче освобождаваше Джания заради Шанел, отказваше се от красотата й заради Шанел.