Не можеше да се справи с тези две толкова силни и противоположни една на друга емоции, които я владееха. По-тъмната от тях отново взе надмощие. Младата жена изпухтя ядно. В същия момент вратата се отвори и Фалон влезе бавно в спалнята.
— Ти не ми се подчини, жено!
— Дяволски си прав! Как смееш да ме подлагаш на такова нещо? Трябваше да се досетиш, че ще се стигне до тази сълзлива сцена и да вземеш нужните мерки тя да не се разиграва пред мен.
— Беше необходимо да присъстваш, тъй като правя всичко това заради теб, Шанел.
— Знам! Не съм тъпачка. И съм безкрайно благодарна! — изкрещя тя. Видът й обаче говореше за всичко друго, но не и за благодарност. — Но знам също така, че тя не се отказваше от свободата, която й даваш, а не искаше да загуби теб, което изобщо не ми харесва, Фалон. Колко още секс-робини притежаваш?
Фалон понечи да се усмихне, но в крайна сметка истински се разсмя. Младата жена потърси с поглед нещо, с което да го замери. В стаята обаче имаше само легло и две празни масички. Затова се наведе за чехъла си.
— Недей — рече предупредително Ван’иър, като продължаваше да се смее. — Остави ме да се насладя на това, тъй като няма вероятност да се повтори.
— Никак не е смешно, по дяволите!
— Не съм съгласен. Освен това е справедливо и аз да се порадвам на онова, което искаш за себе си.
— Не е същото и ти го знаеш. Опитай се да отречеш, че тази ридаеща жена не познава интимно тялото ти… което по една случайност сега принадлежи на мен. Давай, отречи го!
Той повдигна вежди, без да отделя очи от нея.
— Правилно ли те разбирам, жено? Ти роптаеш срещу нещо, което съм правил, преди да те срещна?
Шанел се изчерви от гняв. Щеше да бъде страшно несправедливо, ако отговореше с „да“, но половината от яда й наистина се дължеше на това… За щастие, само половината.
— Та тя току-що едва не ти счупи крака от прегръдки, воине!
Фалон направи гримаса.
— Сега вече имаш основателен повод за оплакване. Да си отрежа ли крака?
— Не ставай смешен.
— Да й отрежа ръцете?
— Фалон!
— Как тогава да се оправдая заради действията на някой друг?
— Добре де — измънка Шател, — грешката не е точно твоя, но пак не ми харесва. Кога си тръгва тя?
— Помоли да остане тук като слугиня, тъй като сега съм щял да имам нужда от прислуга.
Шанел избухна моментално.
— О, не! В никакъв случай!
— Решението по този въпрос не е твое, жено. Но аз съм у съгласен с теб, че не е разумно тя да остава тук, затова ще помоля братовчед си Тарън да я приеме в своя дом.
— Ще я приеме ли?
— Ще я приеме. Много пъти се е опитвал да я купи от мен.
Шанел помълча известно време, след което попита колебливо:
— Само тя ли беше, Фалон?
Той въздъхна с привидно недоволство.
— Ще трябва да помоля Тарън да приеме още няколко робини.
— Понякога и аз се държа като негодник. Съжалявам.
— Аз пък не съжалявам. Нямам нищо против ревността ти.
Сега бе неин ред да се засмее, като чу собствените си думи в неговата уста. В този момент той я обгърна през талията, вдигна я и я постави върху гигантското легло. После бавно се приведе над нея, така че закри отчасти тялото й със своето.
Преди да направи каквото и да било обаче, той сведе поглед към тялото си, а след това го впери право в очите й.
— Твое е, нали?
Шанел се усмихна ослепително.
— Цялото! И по-добре да не го забравяш, воине.
Глава 36
— Корт можеше да ти направи генератор за вентилаторите на тавана, така че да не зависиш от вятъра — отбеляза от леглото Шанел, като наблюдаваше как вентилаторът раздвижва едвам-едвам въздуха в спалнята. — Нещо повече — цялата къща може да се охлажда.
Обърна се, за да види дали Фалон я слуша. Той я слушаше и същевременно привършваше с обличането. Тя предпочиташе да остане гола. Беше още рано сутринта, но стаята като че ли се нагряваше с всяка следваща минута.
— Знаеш отношението ми към изобретенията на посетителите, Шанел.
— Ако не бяха тези творения, сега можеше да си мъртъв. Има и други много полезни неща. Помисли за това, Фалон. Стая, пълна с прохладен въздух.
Той поклати глава.
— Ще привикнеш с…
— Да, ако оживея.
Ван’иър не каза нищо повече, просто я вдигна и я отнесе в банята. Голямата златна вана във форма на разполовено буре беше пълна с вода. Шанел не мислеше, че ще я пусне вътре, затова реши да го ядоса, като не се възпротиви. Той обаче я пусна и тя запищя като луда сред студената вода.