Когато положението в голямото помещение се нормализира отново, младата жена реши, че вече може да каже нещо, но така и не разбра кое я подтикна да попита:
— Фалон, непрекъснато ли си правите подобни семейни кавгички?
— Съжалявам. Приятно ми е, че си в състояние да се шегуваш по този повод, но наистина много съжалявам.
И тогава осъзна още една разлика между кан-ис-транци и ба-хар-анци. Вторите нямаха задръжки да се прегръщат на публично място.
— Може би все пак трябваше да ме оставиш да приема предизвикателството й и да сложим край. Нямаше да отнеме много време, а след това тя може би щеше да се откаже от обидите.
В отговор на последните й думи Ван’иър я стисна така, че тя хлъцна. Страстта в гласа му за малко не я накара да хлъцне втори път.
— Не говори глупости, жено. Сестра ми е ненадмината с меча. Никой в Ка’ал не може да се мери с нея.
— Звезди, какво е било в такъв случай намерението й? Да ме унижи?
Фалон се приведе напред и се намръщи.
— За убийство ли говориш?
— О, хайде, тя е жена — смъмри го Шанел. — А и при повечето предизвикателства не се води борба на живот и смърт, тъй като загубата на предизвикателство доставя по-голяма задоволство.
— За един воин може би, но Аурелет вече е убивала. В себе си таи прекалено много омраза…
— Е, в такъв случай май трябва да ти благодаря, че ми забрани да приема предизвикателството.
— Точно така — отвърна криво Фалон.
— Колко воини вече е победила?
— Нито един.
— Но ти каза, че била най-добрата в Ка’ал.
— Най-добрата сред жените. Нашите жени не предизвикват воини, тъй като не могат и да се надяват на победа.
— Защо тогава изобщо им позволявате да използват мечове?
— От време на време ни нападат мал-никийците от север.
— Нека отгатна. Мал-никийците не са особено сръчни е меча?
— Точно така.
— Аха, и в такъв случай една жена може да се защити успешно.
— Да, при това жените се обучават на различен стил на бой. Той им дава предимство пред воините.
— Но шансът не е особено голям, когато става дума за ба-хар-анските воини?
— Не.
— В такъв случай може би трябва да знаеш, че аз се бия като…
— Жено, не искам да слушам повече за приемане на предизвикателството. Ако искаш да се биеш, бий се с мен. Само тогава мога да бъда сигурен, че няма да пострадаш.
— О, колко оригинално! Ще приема предложението, когато навърша сто и четири години, нито ден по-рано. — А сега кажи можем ли да похапнем и да не бъдем повече в центъра на вниманието или имаш намерение да ме умориш от глад?
Глава 38
Бяха минали няколко дена, когато забеляза момчето. То беше високо почти метър и осемдесет, но лицето му издаваше, че е съвсем младо. Всеки жител на Ка’ал от мъжки пол с тези размери трябваше да бъде обучаван за воин и да носи меч. Този юноша обаче правеше изключение. Той нямаше дори браки. Беше с платнени панталони и широка риза. Шанел щеше да го помисли за някой от освободените роби, много от които бяха предпочели да останат като слуги и вече се обличаха както подобава, ако бронзовият цвят на кожата не издаваше ба-хар-анския му произход.
Виждаше го само по време на ядене. Онова, което я изуми, бе, че той не се хранеше на масата като останалите, а в един ъгъл, сам. Очевидно го наказваха за нещо. Ако целта на това обаче бе да го унижат, тя явно не бе постигната. Най-сетне Шанел попита своя другар в живота кой е той.
— Моят племенник, Древан.
Младата жена завъртя очи към небето.
— Трябваше да се досетя. И за какво го наказват?
— Не го наказват.
Тя изчака, но тъй като той не каза нищо повече, а продължи да се храни, попита:
— Добре, предавам се. Защо яде там, а не тук, на масите?
— Гледа да не се мярка пред погледа на майка си.
— Защо?
— Тя го мрази.
Каза го съвсем спокойно, сякаш бе нормално една майка да мрази детето си.
Аурелет вече се бе извинила на брат си, вероятно по настояване на Диймън. И сякаш просто не забелязваше Шанел… освен когато подхвърляше хапливи забележки за страхливостта и произхода й.
Шанел скърцаше със зъби и си повтаряше наум: „Тази жена заслужава твоето съжаление, а не антипатия.“ От ден на ден обаче й беше все по-трудно да си вярва.
Сега се изправи решително и най-сетне привлече цялото внимание на своя другар в живота.
— Къде отиваш?
— Каза, че това не е наказание за Древан, затова не виждам причина да не отида да се запозная с него и да го поканя да се присъедини към нас.