— Аз не разбирам от тези неща — отвърна Шанел и се обърна. — Но ти явно си специалистка.
Аурелет свъси вежди.
— Ако това е обида…
— Разбира се, че е. Да не мислиш, че единствено ти имаш право да ги използваш?
— Как се осмеляваш, страхливке!
— Ясно какво намекваш — усмихна се напрегнато Шанел. — Защо не се махнеш оттук, преди да съм решила да надмина себе си?
Събеседничката й не обърна внимание на това. Тя хвърли бегъл поглед към сина си, преди да отговори злобно на Шанел:
— Да не би сега пък да учиш това посетителско изчадие на женски умения? Прекрасно. Това е единственото, на което би бил способен някога той.
— Откъде знаеш, след като изобщо не се интересуваш от него?
— Знам, че нищо не струва…
— Ако си дошла само за това, обирай си крушите по-скоро — изсъска Шанел, изгубила търпение.
Аурелет почервеня от гняв.
— Ти се криеш зад брат ми със своята страхливост, не ти стиска обаче да се биеш с мен! Има ли нещо, от което да не се страхуваш, или си същата като онова презряно създание, което те е родило?
— Чашата преля. Ще се срещнем в задния двор след десет минути, Аурелет. Предизвикателството ти току-що бе прието.
Шанел излезе от килера и забърза право към своята стая, за да вземе меча си. Дори не си направи труда да го закрепи на колана, а го стисна здраво в ръка. Беше страшно ядосана, а това не бе начинът да се започне бой. Трябваше да се успокои.
Чудеше се дали да не се свърже с Марта и да я помоли да наглежда битката, в случай че бъде ранена и Аурелет я остави да умре от раните си. В продължение на цяла минута съзерцава компютърната свръзка, която лежеше до празната ножница. Най-сетне се отказа. Марта щеше да информира Тедра още преди битката да е започнала и най-вероятно щяха да я трансферират, за да я избегне.
Тя обаче не желаеше да отлага битката. Винаги бе мразила спречкванията, но й бе дошло до гуша от тази жена с отровен език. Искаше спокойствието, което щеше да й осигури победата в предизвикателството… Ако победеше. Не, нямаше да губи увереност точно сега. Това бе най-лошото, което можеше да направи човек с меч в ръката.
Аурелет вече я очакваше. Дворът не беше празен, но бе голям и никой не им обръщаше внимание. Шанел обаче нямаше намерение да позволи това да продължи дълго.
Аурелет извади меча си. Шанел забеляза, че е дълъг деветдесет сантиметра и не е много широк, за да бъде по-лек. Нейният беше със стандартната дължина от метър и двайсет, но не беше изработен целия от торенска стомана, така че също бе значително по-лек от меча на воин. Направи й впечатление самоувереността на Аурелет, но нямаше нищо чудно, тъй като тя никога досега не бе губила от жена. Забеляза и триумфиращото й изражение. Единственото желание на Шанел обаче бе да сложи веднъж завинаги край на всичко това.
— Е, да свършваме!
— Дали не би искала да поговориш с Дрода, тъй като възнамерявам да те убия, жено.
Шанел се усмихна.
— Според мен на Фалон това няма да му се хареса особено, но ти все пак опитай.
Усмивката ядоса Аурелет достатъчно, за да я накара да атакува. Направи го с рязко извиване, за да изненада. И успя. Шанел бе практикувала само с брат си и баща си и тяхната стратегия не се основаваше на бързината. Това й напомни за надутия крал от Сентури, който бе разчитал на пъргавостта за да победи един воин, и за малко не бе успял. Но тя самата също бе бърза, просто не бе свикнала противника да се бие по този начин.
Бе принудена да спре следващата атака с меча, макар да не бе имала подобно намерение. Ударът изхвърли ръката й нагоре и вдясно, но очевидно причини болка и на съперницата й. Шанел се възползва от момента, за да нападне. Тъй като мечът й бе по-дълъг, Аурелет трябваше да отскочи назад. Не бе успяла още да възстанови равновесието си, когато Шанел атакува отново, удари меча й в основата и той отскочи.
Ужасена, Аурелет замря. В това време Шанел допря върха на своето оръжие в гърлото й. Не се усмихна. Трябваше да се чувства на седмото небе, но не изпитваше нищо подобно, след преживения страх, който я бе накарал да осъзнае доколко безсмислено е да се бие, за такава глупост като предизвикателство от друга жена. Бяха я учили, че мечът се използва само при самозащита. Случаят обаче не беше такъв.
Фактът, че бе рискувала така глупаво само защото си бе изпуснала нервите, я вбеси.
— Нека ти кажа нещо. Съжалявам за онова, което се е случило с теб преди толкова години, но ти си извършила още по-голямо престъпление към сина си. И той не е посетител, Аурелет, така както и аз не съм посетителка. Ако си бе направила труда да го погледнеш, щеше да видиш, че е истински Ван’иър и в него няма нищо, което да ти напомня за онзи негодник, баща му. Но ти очевидно не си го погледнала нито веднъж. Изумена съм, че той не те мрази. От друга страна, сега ти можеше да лежиш мъртва и Древан изобщо нямаше да се развълнува. Ето какво причини на собствения си син!