— Много съм си добре, госпожо Вайн — уверих я.
— Не си ли болен?
— Дори настинка нямам — поклатих глава.
— Понеже човек боледува и от скръб — обясни ми тя. — Старият господин Маршал се разболя от пневмония четири седмици след смъртта на горката си съпруга. Умря още преди да й поставят паметника. „Екзаминър“ определи случилото се като двойна трагедия.
Усмихнах се при мисълта, че крея от скръб по Найджъл.
— Чувам, че в курса им е домъчняло за теб.
Това заличи усмивката.
— Така ли? Откъде знаете?
— Хората говорят.
Не се и съмнявам. Проклета дърта крава. Идва да шпионира как е мама, не се съмнявам. А сега в лицето на Тери си имат и шпионка в курса ми по творческо писане, с което се затваря кръгът от паразити и откачалки, с които споделям — поверително, както се предполага — подробностите от трудния си живот.
— Напоследък бях доста зает — отбелязах.
Тя ме изгледа състрадателно.
— Знам. Сигурно ти е трудно. Ами Глория? Тя добре ли е? — Огледа салона в търсене на издайнически признаци — прах на полицата, петънце върху някоя фигурка от порцелановата колекция на мама — което да й подскаже, че мама рухва.
— Ами, нали знаете. Държи се.
— Купих й една дреболия — каза Елинор и ми подаде хартиен плик. — Вземам го понякога, когато се почувствам потисната. — Измайстори киселата си усмивка. — Изглежда и на теб ще ти е от полза. Да не си се бил с някого?
— Кой? Аз ли? — Поклатих глава.
— Не. Разбира се.
Не, разбира се. Като че ли бих го направил. Като че ли синът на Глория Уинтър може да участва в сбиване. Всички си въобразяват, че ме познават. Всеки е авторитет. Винаги се дразня, че и тя като мама не би повярвала и на една десета от нещата, на които съм способен…
— О, Елинор, скъпа, трябваше да влезеш! — Мама се показва от кухнята, преметнала кърпа през едната си ръка и с белачка за зеленчуци в другата. — Тъкмо му приготвям витаминната напитка. Искаш ли чай?
Елинор клати глава.
— Отбих се само да видя как сте.
— Държим се — увери я мама. — С. М. се грижи за мен.
Ох! Това беше удар под кръста. Но мама наистина много се гордее с мен. В устата ми бавно пропълзя вкус като на гнили плодове. Гнили плодове със сол, като коктейл от сок с морска вода. От айпода ми Волтер твърдеше с убийствена жизнерадост:
Елинор ме изгледа косо.
— Сигурно ти е голяма утеха, скъпа. — Обърна се да ме погледне още веднъж. — Не разбирам как ни чуваш с това чудо в ушите. Сваляш ли го изобщо?
Ако можех да я убия тогава, на място, без да се изложа на опасност, щях да й прекърша врата като захарна пръчка без абсолютно никакво чувство за вина, обаче бях принуден да се усмихна толкова насила, та чак пломбите ме заболяха, да сваля една от слушалките на айпода си и да обещая следващата седмица да се върна в курса, където на всички им е домъчняло за мен…
— Защо питаше кога ще се върнеш на курса? Пак ли си пропуснал часове?
— Не, мамо, само един. — Не се осмелявах да я погледна в очите.
— Тези часове са за твое добро. Не искам да чувам за никакви отсъствия повече.
Разбира се, трябваше да се досетя, че рано или късно ще узнае. С приятелки като Елинор Вайн мрежата й обхваща цял Малбри. Освен това ми е много приятно в курса, понеже ми дава възможност да разпространявам всякаква дезинформация…
— Помага ти да се справиш със стреса.
Само да знаеше, мамо!
— Добре, ще отида.
7
Разглеждате уебдневника на sineokomomche.
Публикувано в: 01:44, сряда, 30 януари
Достъп: ограничен
Настроение: творческо
Слуша: „Брейкинг Бенджамин“: „Дихание“
Повечето инциденти стават вкъщи. Вероятно така съм се появил и аз, едно от трите момчета, родени в рамките на пет години. Найджъл, после Брендан и накрая Бенджамин, макар че тогава тя вече беше престанала да използва истинските ни имена и аз открай време съм си С. М.
Бенджамин. Еврейско име. Означава „син на дясната ми ръка“. Всъщност не е никак ласкателно, като се замислиш какво всъщност правят мъжете с дясната си ръка. Но пък и мъжът, когото познавахме като свой баща, не се отличаваше с чувство за дълг. Само Найджъл го помнеше, и то като поредица от смътни впечатления: гръмък глас, грубо лице, мирис на бира и на цигари. Или просто паметта ни погажда някой от обичайните си номера и запълва празнините с достоверни подробности, а другото остава скрито като вретено прежда от вълна на черна овца.