Което устройваше Глория. Постави си го за цел. Дванайсет месеца по-късно вече беше разведена и бременна с първото си дете. Разбира се, кълнеше се, че детето е на Питър, и когато стана възможно, се омъжи за него въпреки възраженията на семейството си.
Този път нямаше фанфари. Глория ги посрами. Никой не присъства на церемонията, която се проведе в един навъсен ноемврийски ден в местната общинска служба. И когато всичко тръгна към провал — когато Питър започна да пие, когато автокъщата фалира — родителите на Глория останаха непреклонни и отказваха дори да видят момченцето, носещо името на баща й…
Глория обаче бе непоколебима. Започна и вечерна работа в града, освен всекидневното чистене, а когато забременя отново, криеше корема си и носеше еластичен колан чак до осмия месец, за да продължи да припечелва. След раждането на втория си син тя започна да кърпи и да глади надомно, затова къщата винаги бе пълна с пара и с мириса на чуждо пране. Мечтата за къща в Селото ставаше все по-непостижима, но в Белия град поне имаше училища и парк за децата, имаше и работа в местната пералня. Според Глория изгледите бяха добри и тя гледаше на новия си живот с оптимизъм.
Обаче двете години, през които остана без работа, предизвикаха рязка промяна у Питър. Някога очарователният мъж напълня, по цял ден киснеше пред телевизора, пушеше цигари „Кемъл“ и се наливаше с бира. Глория го мъкнеше на гръб и негодуваше, а още не знаеше, че е отново бременна.
Не познавам истинския си баща. Мама рядко говореше за него. Той обаче беше красив. Имам неговите очи. Според мен Глория тайничко се е надявала той да се окаже пропуска й за Белия град. Господин Синеок обаче имал други намерения и когато мама узнала истината, корабът вече бил отплавал към слънчеви брегове, а нея зарязал да се оправя с бурите.
На никого не е известно как е узнал Питър. Може би ги е видял някъде заедно. Или някой се е разприказвал. Може просто да се е досетил. Найджъл обаче помни нощта, когато той ги напуснал — или поне така твърди, макар че едва ли е бил и петгодишен. Една нощ на натрошени съдове, крясъци, клетви и оскърбления, а после — запален двигател, затръшната врата, свистенето на гуми по пътя — звук, който винаги извиква в съзнанието ми миризмата на пуканки и на седалки в киносалон… и след това ударът, счупеното стъкло, воят на сирените…
Естествено Найджъл изобщо не е чул тези неща. Мама обаче така разказваше историята, това беше нейната версия. Питър Уинтър починал три седмици по-късно и оставил вдовицата си бременна и сама. Глория Грийн обаче била корава. Намерила детегледачка в Белия град, запретнала ръкави и се хванала още по-здраво на работа, а когато накрая напуснала две седмици преди раждането на бебето, работодателите й събрали цели четирийсет и две лири, част от които Глория похарчила за пералня, а останалите вложила в банката, за да си има. Била само на двайсет и седем години.
Мисля, че на нейно място в този момент аз бих се върнал у дома при родителите си. Тя нямала работа, нямала спестявания, нямала приятели. Красотата й също започвала да повяхва и почти нищо не било останало от онази Глория Грийн, която напуснала Червения град с такива възвишени мечти. Немислимо било обаче да се върне при семейството си с наведена глава — смазана, с три деца и без съпруг. Затова останала в Белия град и работела надомно, грижела се за синовете си, перяла, гладела, кърпела и чистела, но през цялото време търсела друг начин да избяга, нищо че младостта я напускала и Белият град се вкопчвал в нея като ръцете на удавник.
И тогава на мама й провървяло. Изплатили застраховката на Питър. Оказало се, че мъртъв струва повече, отколкото жив, така че мама най-сетне се видяла с някакви пари. Недостатъчно — никога не са достатъчно — но видяла светлина в края на тунела. Късметът я споходил тъкмо когато най-малкият й син се появил на бял свят и й станал талисман, шанс да спечели печелившия билет.
Нали знаете, в някои краища на света хората смятат, че сините очи носят лош късмет, че издават предрешен демон. Обаче ако човек носи като талисман синьо око — стъклено мънисто на връвчица — ще отклони от себе си малшанса, ще запрати злото там, откъдето идва, ще затвори демоните в леговището им и ще се сдобие с късмет…