От стаята си почти чувам глухото буум на експлозията, все едно строшаваш захарна пръчка — остри ръбове и болка в зъбите — и макар да няма начин да бъда сигурен, изведнъж в прилив на смайване и на неописуемо облекчение се чувствам сигурен, че най-сетне съм го направил. Освободил съм се от нея. Най-сетне съм се избавил от майка си…
Не ми казвай, че си изненадана, Albertine… Не ти ли казах, че умея да чакам? Наистина ли смяташе, че след толкова много време това е просто нещастен случай? И наистина ли вярваше, мамо, че не знам, че ме наблюдаваш, че не съм те спипал още първия път, когато се логна в badguysrock?
Тя се появи на сцената преди няколко месеца в отговор на един от публичните ми постинги. Мама не е точно компютърно грамотна, но влезе в мрежата през мобилния си телефон. А след това не мина много време и някой някъде я насочи към badguysrock. Според мен е била Морийн чрез Клеър или пък Елинор. Така или иначе, аз го очаквах и очаквах също така да си платя за това, макар да знаех, че тя никога няма да спомене директно заниманията ми онлайн. На моменти мама е необикновено сдържана и изобщо не споменава някои неща. Всичките ти гадории горе — най-много това да каже за порното или за снимките, или за измислените истории, публикувани на сайта ми.
Признавам, че играта ми достави удоволствие, да си играеш с огъня, да поемаш рискове, да я дразниш и да я предизвикваш да се разкрие. Понякога стигах твърде далеч. Понякога си опарвах пръстите. Но трябваше да разбера къде минават границите, да видя колко мога да ги притисна и двете, да преценя точно какъв натиск мога да окажа върху механизма, преди той да започне да се троши… Творецът трябва да познава материала, с който работи. След това беше лесно.
Не се чувствай виновна, Albertine. Нямаше как да знаеш. Пък и накрая тя щеше да те погне точно както погна останалите. Наречи го самозащита, ако щеш. Или пък възмездие. Така или иначе, всичко свърши. Ти си свободна. Довиждане и благодаря. Ако се отбиеш на Хаваите, обади се. И моля те, грижи се за орхидеята ми.
Изпратете коментар:
10
Разглеждате уебдневника на sineokomomche.
Публикуван в: 05:17, петък, 22 февруари
Достъп: ограничен
Настроение: болен
Слуша: Волтер: „Змии“
Най-сетне. Вратата се отдели от пантите. Мога да си тръгна. Вземам си чантата. Обаче болката в корема ми се е влошила, сякаш трънка раздира лигавицата ми. Отивам в банята, наплисквам лицето си, изпивам чаша вода.
Божичко, боли. Какво става? Целият се потя. Изглеждам ужасно. В огледалото съм същински труп, с дълбоки сенки под очите, с извити от погнуса устни. Какво ми е, по дяволите? Толкова добре се чувствах на закуска.
Закуска. Ах. Трябваше да се досетя. Твърде късно си спомних изражението на лицето й, онзи почти щастлив израз. Искаше да ми приготви закуска тази сутрин. Сготвила ми беше любимите неща. И бдеше над мен, докато се хранех. Витаминната напитка имаше различен вкус — пък и мама каза, че е променила рецептата.
За бога, беше очевидно. Как можах да не забележа какво се случва? Мама отново беше прибягнала до стария си номер — как можах да проявя такава небрежност?
И сега сякаш парчета стъкло разкъсват вътрешностите ми. Опитвам да се изправя, но болката е твърде силна и се сгъвам на две като джобно ножче. Проверявам списъка с приятелите си. Все някой трябва вече да се е събудил. Някой, който да ми помогне.
Съобщение, изпратено през WeJay, ще извика помощ. Мама ми е взела мобилния. Напечатвам своя зов за помощ и чакам. Никой ли не е онлайн?
Captainbunnykiller е добре.
Да, този скапаняк. Прекалено се страхува да излиза от къщи, да не би да попадне на момчетата от квартала. Мимоходом забелязвам, че kidcobalt е изтрит от списъка с приятели на Капитана. Е, добре. Оцветете ме в изненадано.
ClairDeLune се чувства отблъсната. Да, сигурно. На Ейнджъл най-сетне му е дошло до гуша и й е писал лично. Тонът му, хладен и професионален, е оставил Клеър без никакви илюзии. Винаги е болезнено да те отхвърлят, но за Клеър унижението е още по-тежък удар. От списъка й е изчезнал sapphiregirl. А също и sineokomomche.